ISSN 2517-7583 (Digital)
ISSN 2517-7583 (Digital)
Georgi Toshev, Portrait by Rumen Vasilev[/caption]Георги Тошев споделя, че най-голямата му инвестиция е тефтерчето му с телефонни номера на българи във всяка една точка на планетата.
Георги е първият българин, който осъществява идеята да представи и свърже българите от целия свят – нещо, което прави повече от 8 години с телевизионното предаване „Другата България“. Журналист в български и световни медии, продуцент, интелектуалец, бохем по душа, Георги винаги е на път и разделя времето си между София и Париж, където живеят неговата дъщеря и майка й. Неизброимите му проекти го водят всеки месец в различен край на света, където продължава да среща българи.
Как стигна до реализацията на „Другата България“, Георги?
Като един неосъществен емигрант от средата на 90-те години исках да си отговоря на въпроса къде животът би се случил като мечта - тук или в „Другата България“! С колеги реализирахме телевизонен проект, който в продължение на няколко години се опита да търси отговорите на хора с различно образование, различна социална среда, опит, възраст, мечти. Не съм предполагал навремето как този проект ще бележи и до днес моя живот. Не само, защото пътувам и живея между различни култури, държави, езици, но защото се чувствам част от един динамично променящ се свят. Срещнах над 6000 българи по целия свят, които ме допуснаха до своя свят, споделиха тревоги, радости, мечти. Щастлив съм, че като телевизионен формат „Другата България“ правеше резултати много по-добри от редица реалити формати днес. Значи е бил необходим. След това предаването даде повод и на други колеги да се поинтересуват от живота на нашите сънародници по света, което означава, че усилията на екипа ни са си стрували. Да не забравяме, че над 2 милиона българи живеят извън България, а колко много българчета се раждат по света е друга тема.
Кои хора пазиш в твоето емблематично тефтерче – известни личности или всички срещи по света, които допълваш?
Пазя всяка среща в моята емоционална памет. Не деля хората на известни и неизвестни. Щом съм се срещнал с тях, значи са ми били важни. А тефтерчето с годините набъбна. В него вече има и много чужденци, с които животът и професията ме среща. Сред тях и много популярни личности, стойностни хора с мисии.
Защо така упорито градиш контакти и разказваш с вдъхновение за тях?
Защото вярвам в общуването, в споделянето, в преодоляването на границите и предразсъдъците във всички сфери, не само геополитически.
Как успяваш да поддържаш всички тези контакти и къде откриваш смисъла и силата на този огромен световен „нетуърк”?
В професионален, а и в личен план човек живее в мрежа от контакти. Това е част от съвременния ритъм на работещия, правещия човек. Аз съм динамичен човек и харесвам движението, обмяната на идеи, осъществяването им. Не мога да си представя живота сам. Не ми е интересно. Обичам да работя в екип, по възможност с по-талантливи и способни от мен.
Обиколил си 186 държави, срещнал си хиляди българи – помниш ли всяка една история и има ли такива, които са те белязали дълбоко?
Истории много - и смешни, и разтърсващи. Имам си обаче една среща, с бай Иван, в провинция Чако в Мексико. Родил се е на кораба, с който в началото на миналия век пътували неговите родители към по-добрия живот. Целият му живот минава в Мексико, говори прекрасен български език, никога не е бил в България. Но на стената в прогизналата от влага малка къща има една огромна карта на България. Всеки път като я погледнеше, очите му се изпълваха със сълзи. Попитах го как се обича нещо, което не познаваш? А той ми отговори: „със сърцето”! Това е моята история за принадлежността ти към едно място, език, култура. Не байряци и татуиран Левски на гърдите, а усещане за принадлежност.
[caption id="attachment_927" align="alignleft" width="438"]
Georgi Toshev with Professor Pimpirev, Antarctic Continent[/caption]„Другата България“ е символ на общност, в която хора с една родина, съществуват в различни географски точки. В тази другата България, само успешни хора ли живеят?
Успехът е нещо относително, което аз не се наемам да обясня. За един това са парите, за друг социалния статус, за трети професионалната реализация, за четвърти семейното щастие. Може би е от всичко по малко, но за мен успехът е удовлетвореност, осъщественост, необходимост. Хората са различни. И това е чудесно, защото ако всички бяха красиви и добри, нямаше как да разберем, че са такива....Успехът е усещане за необходимост - на себе си и за другите.
Какво ти дадоха и на какво те научиха тези 8 години с неизброимите срещи с българи по цялото земно кълбо?
Дадоха ми едно по-голямо знание за българина, за неговия дух, комплекси, предразсъдъци, качества и недостатъци. Научиха ме да не съдя другите, а да се уча от техните успехи и провали, да търся чрез тях отговори на въпроси, които ме вълнуват днес. Научих се на емпатия. Срещам забележителни личности. Те ме правят наистина богат на впечатления човек.
[caption id="attachment_929" align="alignleft" width="437"]
Georgi Toshev with Monica Bellucci in Emir Kusturica house in Drvengrad[/caption]С кои свои интервюта най-много се гордееш и кои срещи би искал да повториш?
Не обичам да повтарям нищо в живота си, дори успехите. Аз съм нетърпелив и бързо следвам следващата си мечта. Не седя на едно място, опиянен от успеха или депресиран от провала. Интервютата, които съм направил преди, са документ за времето, за средата на една личност. Те са моята рефлексия като човек и журналист да разкажа една конкретна история, без претенцията да я изчерпя. Имам добри интервюта, но имам и недотам сполучливи. И двата типа разговори обаче не бих повторил, защото те принадлежат на миналото. Аз обаче живея в настоящето.
Какви усещания оставят у теб срещите с известни личности като Стинг, Пласидо Доминго, написа и книга за АББА?
Те са като всеки човек - вълнуват се, имат силни и слаби моменти, обичат, ядосват се. Но има нещо, което ги отличава от нас - създават музика, филми или нещо друго, което ние, обикновените, не можем да създадем, но можем да се възхитим. Талантливите личности винаги са ме вдъхновявали.
[caption id="attachment_928" align="alignleft" width="427"]
Georgi Toshev with Benny Andersson, ABBA[/caption]Малко хора могат да издържат на твоето „темпо“ на живот и работа. Откъде черпиш невероятната си енергия?
Това е моят начин на живот, моят ритъм. Понякога страдам, че се налага в движение да се разделя с много хора, понякога ценни за мен, но те имат друг ритъм. Обичам неспокойството на духа, липсата на предразсъдъци, готовността да се хвърлиш в едно приключение, без да се интересуваш от резултата.
Защитник си на идеята, че трябва да се помага на младите хора в техния професионален и творчески път. Дали младите българи по света са нашата нова надежда?
Аз вярвам, че единствено, помагайки на младите хора по пътя им, имаме шанс да променяме този свят, който невинаги харесваме. Възхищавам се на младите българи, че имат цел, търсят посока, не се отказват лесно. Имат и самочувствие, което е важно, за да успеят.
Преди доста по-често се употребяваше думата „емигрант“. Днес повече говорим за глобален свят, в който всеки може да избира къде да работи и живее. Мислиш ли, че българите по света продължават да изпитват носталгия?
Днес светът е постижим и въпреки опитите на някои сили да ни внушат, че Обединена Европа, Шенген са глупости, аз вярвам в отварянето на границите, свободното пътуване, движението на работна ръка. Въпрос на регулация е да се постигне добрия модел на съжителство на различни култури, религии, раси. Носталгията е лично преживяване, което не се наемам да анализирам. Всеки от нас го е преживявал, независимо дали пътува или за постоянно се е установил някъде извън родината. За мен носталгията е емоция.
В този смисъл как приемаш идеите на IBA?
Чудесно е, че се появи проект, който да събере българския бизнес. Вярвам в ценностите, които декларират неговите учредители. Надявам се това да се превърне в работеща пл��тформа за всички нас.
Georgi Toshev, Portrait by Rumen Vasilev[/caption]Georgi Toshev says his biggest investment is his address book with phone numbers of Bulgarians in every part of the planet.
Georgi is the first Bulgarian to use TV presenting to connect Bulgarians from all over the world - something that he did for more than eight years with his TV show “The Other Bulgaria”. A journalist in Bulgarian and international media, producer, intellectual, bohemian, Georgi is always on the road and divides his time between Sofia and Paris, where his daughter and her mother live.
How did you come to create “The Other Bulgaria”, Georgi?
Like an unfulfilled immigrant from the mid-1990s, I wanted to answer the question where life could happen as in ‘the dream’ - here - or in “The Other Bulgaria”! With my colleagues we created a television programme that for several years tried to look for the answers from people with different educations, different social environments, experiences, ages, dreams. I had no idea at the time how this project would affect my life today. Not just because I travel and live between different cultures, countries and languages, but because I feel part of one dynamically changing world. I’ve met over 6000 Bulgarians across the globe who have allowed me into to their world, and shared their anxieties, joys and dreams with me. I’m happy that as a television format “The Other Bulgaria” scored much higher than a number of reality shows today. That means it was a programme which was needed. The show gave an impetus to other journalists to inquire about the lives of our compatriots around the world, which means that the efforts of our team were worth it. Let’s not forget that over 2 million Bulgarians live outside Bulgaria, and how many Bulgarians are born around the world is another whole story.
Which people do you keep in your emblematic address book - celebrities or all the people you’ve met?
I keep every meeting in my emotional memory. I do not divide the people into famous and unknown. If I’ve met them, they were important to me. And the address book grew with the years. My book also holds the memories of many foreigners with whom I have come across through life or through work. Among them there are some very popular personalities, valuable people with missions.
Why are you so busy building contacts and telling their stories with inspiration?
Because I believe in communicating, sharing, overcoming borders and prejudices in all spheres, not only geopolitically.
How do you manage to maintain all these contacts and where do you find is the meaning and power of this enormous “world”?
In a professional and personal way, one lives in a network of contacts. This is part of the contemporary rhythm of the working man, of the doer. I am a dynamic person and I like the movement, the exchange of ideas, their realisation. I can not imagine life alone. It would be boring. I like to work in a team, preferably with people who are more talented and capable than me.
You’ve travelled to 186 countries, met thousands of Bulgarians - do you remember every single story and are there any that have affected you deeply?
There are many stories - both funny, and moving. One time I met a guy, Ivan, in the Province of Chaco in Mexico. He was born on the ship his parents were sailing on at the beginning of the last century, in search of a better life. He has spent his whole life in Mexico, yet he speaks wonderful Bulgarian, even though he has never actually been in Bulgaria. Yet on the wall in his damp little house there is a huge map of Bulgaria. Every time he glanced at it, his eyes filled with tears. I asked him how can you love something you do not know? And he replied, “With the heart”! This is a story about belonging to one place, language, culture. No flags or patriotic tattoos on the chest, just a sense of belonging.
“The Other Bulgaria” is a symbol of a community in which people with one homeland exist in different geographic locations. Do only successful people live in this other Bulgaria?
[caption id="attachment_927" align="alignleft" width="438"]
Georgi Toshev with Professor Pimpirev, Antarctic Continent[/caption]Success is something relative that I do not dare explain. It can mean money, social status, professional realisation, family and personal happiness. Perhaps it’s a bit of everything, but for me success is satisfaction, realisation, necessity. People are different. And this is a wonderful thing, because if everyone was beautiful and good, we would not realise that that’s what they actually are .... Success is a sense of being needed - by yourself and others.
What did you acquire and learn in these eight years filled with countless meetings with Bulgarians living all around the world?
They gave me more knowledge about the Bulgarian people, about their spirit, complexes, prejudices, qualities and disadvantages. They taught me not to judge others, but to learn from their successes and failures, to look back at them for the answers to questions that concern me today. I learned empathy. I meet remarkable individuals. They make me a man truly rich of experiences.
Which interviews are you most proud of and which meetings would you like to repeat?
[caption id="attachment_929" align="alignleft" width="437"]
Georgi Toshev with Monica Bellucci in Emir Kusturica house in Drvengrad[/caption]I do not like to repeat anything in my life, even the success. I am impatient and quickly move on to my next dream. I do not sit in one place, intoxicated by success or depressed by failure. The interviews I’ve done before are a document of time, of the environment of one person. They are my reflection as a person and journalist to tell a particular story without the claim to exhaust it. I have good interviews, but I also have less successful ones. Both types of conversations I would not repeat, because they belong to the past. I live in present.
What feelings are you left with you after meetings with celebrities like Sting, Placido Domingo, and after you wrote a book about ABBA?
[caption id="attachment_928" align="alignleft" width="427"]
Georgi Toshev with Benny Andersson, ABBA[/caption]They are like every human being - they are excited, have strong and weak moments, they love, they get angry. But there is something that distinguishes them from the rest of us - they create music, movies or things that we cannot create, just admire. Talented people have always inspired me.
Few people can withstand your “pace” of life and work. Where do you get it from, this incredible energy?
This is my way of life, my rhythm. Sometimes I suffer from having to keep going and it separates me from many people, some of whom are precious to me, but they have a different rhythm. I love the restlessness of spirit, the lack of prejudices, the willingness to throw yourself into an adventure without being interested in the result.
You defend the idea that young people should be helped in their professional and creative path. Are young Bulgarians around the world our new hope?
I believe that only by helping young people on their way, we have a chance to change this world that we do not always like. I admire young Bulgarians - they have a goal, they are looking for direction and do not give up easily. They also have a self-confidence that is important to succeed.
Before we used the word “emigrant”. Today we are talking about a global world, where everyone has the right to freely choose where to work and live. Do you think Bulgarians around the world continue to feel nostalgia?
Today the world is attainable and despite the attempts of some forces to convince us that United Europe and Schengen are nonsense, I believe in open borders, free travel, and free movement of labour. It is a matter of regulation to achieve a good model of coexistence between different cultures, religions, races. Nostalgia is a personal experience that I wouldn’t allow myself to analyse. Each of us has experienced it, whether traveling or settling permanently somewhere far from our native country. To me, nostalgia is emotion.
In this sense, how do you accept the ideas of the IBA?
It’s great that a platform is being launched to bring together Bulgarian businesses and help people explore, learn and understand how to work together in this global world. I believe in the values declared by its founders and the goals they have set. I hope that it goes on to develop as more than an emotional encounter, and becomes a working platform.
At the end of the day, when we sat by one of the many lakes in the region for a drink and to grab a bite, we were treated to a live classical music concert… and it made me want to tell you about our weekend in this beautiful German town that has somehow sprouted in between all the water that surrounds it.
Visiting Schwerin in Germany is a must. If you look at it on a map, you will inevitably notice more lakes than you can count. Schwerin's fairy tale castle is truly beautiful. Naturally, it is built in the middle of a lake. Spring hasn’t come to Schwerin here yet (imagine how glorious it would be when it does) but even now the gardens of the castle are wonderful. The entire city centre is very picturesque, with it’s stunning 18th and 19th century buildings.
When you come to Schwerin, stay at Hotel am Hauptbahnhof. It may not be the most luxurious hotel in town (we found it by chance), but it's the place to stay! The owners, Svetla and Deyan, are Bulgarian, originally from Veliko Tarnovo. Nine years ago they sold whatever they could in Bulgaria, moved to Schwerin, took two mortgages and bought a slightly demolished former hotel. Without going into too much detail, they have created a wonderful and welcoming place, starting from scratch and without even knowing the language to begin with. They told us they wanted to give their children the means to pursue their own dreams while preserving their honest and heartfelt hospitality as a central value of their business.
In the restaurant, we enjoyed Svetla’s Bulgarian home cooked food, on the backdrop of Bulgarian folk music and beautiful pictures from Bulgaria. At lunch we were served with Slivovitsa (traditional Bulgarian brandy), and for dinner we ordered a pumpkin pie and a homemade cake. The hotel also sells Bulgarian cosmetics, based on the famous Damascena rose oil.
But that's not why I like Hotel am Hauptbahnhof and the people who run it. It is because these are the kind of Bulgarians who make me feel good about being Bulgarian myself. People who have proven that ‘they can’. And seeing them so successful brings me great joy that I absolutely want to share with you. This was not Svetla and Deyan’s first attempt to run a business. They had a restaurant back in Bulgaria, however, it did not work out for them. And now, here is their dream come true, on a much larger scale, regardless of all the hardships they experienced early on.
Today, Svetla and Deyan speak fluent German, continue to work hard, make plans in a predictable environment, provide jobs to others and have brought our national culture to the heart of a tourist German city. And I wish they embodied the face of Bulgaria abroad. I want all the emigrants who have left behind the security of the familiar to start somewhere anew, to succeed in proving themselves despite all difficulties that every such painful new beginning requires, despite of all they've given up. I wish them the courage and strength to believe that everything is up to them and that they have no excuse not to believe.
Now, if and when you come to Schwerin, you must visit the family of Svetla and Deyan Ivanovi, if only to talk to them. And the next time you wish to give up on your dream, because of all the reasons, right or wrong, please remember, every failure happens first in our heads. And so does every success.
Pictures: Radina Ralcheva
Посетете Шверин в Германия. Задължително. Спретнато, прекрасно градче, което някак си се е промъкнало между всичката вода наоколо. Ако вземете една карта и я погледнете, ще забележите неизбежно, че тук има толкова много езера, че не можете да ги преброите. А замъкът на Шверин е наистина красив. Съвсем като приказен. И е заобиколен от езеро (разбира се). Тук все още не се е раззеленило, така че не е така впечатляващо, както би било, ако е зелено, но дори и сега градините на замъка са прекрасни. Целият център на града също е много хубав, със стари сгради от 18 и 19 век. А в края на деня, когато седнахме край едно от многото езера да се припичаме и да пийнем по нещо, слушахме на живо класическа музика...
Един уикенд ще е достатъчен да разгледате Шверин, така че не го пропускайте. А когато дойдете, елате в Hotel am Hauptbahnhof. Не е най-луксозният в града, случайно попаднахме в него, обаче това е вашият хотел. Стопаните са българи. От Велико Търново. Дошли са в Шверин преди 9 години, продали каквото могли в България, взели две ипотеки и купили леко порутен бивш хотел. Да не навлизам в подробности, но Светла и Деян, ей така, от нулата, без дори да знаят езика в началото, са направили чудесно, гостоприемно място. Ние дори не знаехме, че българи държат хотела, докато самата Светла не ни посрещна на български. И от там голяма приказка си отворихме. Чудесно семейство, което с много хъс, отношение и работа, успява да изгради бизнес и да го развива, да даде шанс на децата си да реализират мечтите си и да запази една непринудена сърдечност и гостоприемство, които грабват.
В ресторанта се сервира българска кухня, при това приготвена като у дома, звучи българска фолклорна музика и се прожектират прекрасни снимки от България. А в хотела продават също българска козметика на базата на рози.
На обяд ни почерпиха със сливовица, на вечеря ни почерпиха с тиквеник и домашна торта. Но не затова толкова харесах мястото и хората, които са го направили такова. А защото точно такива сънародници ме карат да се чувствам добре като българка. Сънародници, които доказват, че може.
И да виждам такива успели българи ми е огромна радост, която искам непременно да споделя. Тези хора са опитали да направят успешен бизнес в България преди да дойдат тук. С ресторант, обаче не се е получило. А тук е станало, и то в доста по-мащабен вариант. Без никакъв опит, познания за средата и дори базисни знания на езика.
Днес това семейство говори чудесен немски, продължава да работи упорито, крои планове в една предвидима среда, дава работа и на други хора и е пренесло националния ни колорит в сърцето на един туристически немски град. И ми се иска, толкова ми се иска, такова да е лицето на България извън родината. И ми се иска всички емигранти, които започват някъде отначало и им е трудно, и са оставили зад гърба си сигурността и познатото, за да се доказват от под нулата някъде, които осъзнават болезнено, че всяко такова начало изисква да се откажеш от много неща (поне за някакъв период), да рискуваш, да нямаш подкрепа и т.н., да могат да прочетат за сем. Иванови в Шверин. И това да им даде кураж и сили, за да повярват, че всичко си зависи от тях и че нямат извинение да не си вярват. Не ако, а когато дойдете до Шверин, задължително посетете сем. Иванови, дори и само, за да си поговорите с тях. А следващият път, когато понечите да се откажете, понеже не знам си какво си, дано се сетите, че всеки провал си го причиняваме сами. Той се случва първо в главите ни. Както и всеки успех.
Снимки: Радина Ралчева
Знаете ли кое е общото между Кит Харингтън (Джон Сноу от Игра на Тронове) и неговия екранен приятел Джон Брадли (Самуел Търли), Кристен Стюарт (Бела Суон), рок звездата Джийн Симънс от Kiss и режисьора на Междузвездни войни Джей Джей Ейбрамс? Гримира ги една млада българка с арменски произход - Кармен Хаик Петров, бакалавър по криминално право.В момента Кармен работи за CBS в Ню Йорк, основно за шоуто Entertainment Tonight. Гримира гостите и в популярните предавания като Dr Phill, Good morning, America, The View и The Talk.
Отскоро има и свое студио.
Разбира се, успехът върви ръка за ръка с някои гафове.
"Един от най-срамните моменти в кариерата ми е, когато гримирах Мери Стюарт Мастерсън и Кристен Стюарт за снимките на Филмовия фестива Трайбека. Това беше и първата ми среща със звезди. Изведнъж като в забавен кадър видях от ръката ми да капва огромна капка фондьотен и да се приземява на роклята на Мери Стюарт Мастерсън. Представете си едно голямо бежово петно на светлосинята й рокля, с която след 15 минути щеше да се снима за фестивала – ужас!" Но както споделя Кармен - важното е да запазиш присъствие, защото голяма част от звездите са просто нормални хора.
Кармен има съвет за дамите, които се подготвят за бизнес среща и тези, които ще се гримират за бляскаво вечерно събитие.
Повечето бизнес дами не си слагат изкуствени мигли и като цяло искат гримът им да е много натурален. На бизнес срещи гримът не трябва да се забелязва, той само придава завършеност и свежест на лицето. Вечерният бизнес грим може да бъде малко по-силен, примерно да се сложи повече цвят на очите или някакво по-ярко червило.
Когато става въпрос за снимки на червения килим, там гримът е изключително важен аксесоар. И много по-тежък, тъй като е направен за снимки. Трите неща, на които най-много се обръща внимание са:
- как е облечен човекът
- как му е направена косата
- и какъв е гримът
Открийте повече за Кармен в пролетно-летния брой за 2018 г. на бизнес списание Елизиум. И докато чакате, погледнете видеото на Кармен, в което тя гримира известната водеща на телевизионното шоу Тhe Lady Gang - Келти Найт.