"Smile, people, is very important."

"At the age of 27 he became the most popular person in Bulgaria. Now he is 75 but he continues to be that same person! As we walked through his memories, I wondered how such popularity was retained. What has happened over the years with this beloved artist, a liked man, a consistent politician and a generous professor? Standing face to face with your memories is a privilege of the brave. To arrange the puzzle of meetings, feelings, worries, success, disappointments ... and loneliness is an effort. It’s an effort of the heart and the soul. I envy Stefan Danailov for the ease with which he passes through the vulnerability of time. This book is a confession of love for the audience. It is the novel of his life!"



This is how the journalist and producer Georgi Toshev presents his work as a co-author of the long-awaited biography of the great Bulgarian actor Stefan Danailov. The book came out on the Bulgarian book market on the eve of its 75th anniversary.

We doubt that there is a Bulgarian who does not know Stefan Danailov - the beautiful charismatic Bulgarian actor. On December 9, 2017, over 800 people applauded the birthday artist in the big hall of the National Theater "Ivan Vazov". Among the guests in the audience were Presidents Rumen Radev, Simeon Saxe-Coburg-Gotha, Yordanka Fandakova - Mayor of Sofia, Tsvetka Karayancheva - President of Parliament, countless representatives of state power, colleagues, admirers. A pleiad of actors was the first to congratulate the Mr.Danailov. His students exploded in joyous choir singing of "Happy Birthday, Master!", which made the actor stand up as a sign of appreciation. For the first time at his jubilee, Stefan Danailov preferred to not be on the stage but to sit in the audience, which, as he explains, always supported and loved him. Decorating the event were the alternating video sequences with scenes from films such as "Ah, these women", "Traces remain", "Ivan Kondarev" and others that reminded of the amazing career of the actor, and various excerpts from the book "The novel of my life", which were read by Marian Marinov, Bashar Rahal, Ivan Bernev and Vladislav Karamfilov-Vurgala and others. At the end, a special greeting was the song by Tom Jones Sex Bomb performed by Darin Angelov and Deyan Angelov - a kind of hymn to all Danailov's graduates, who, during the years of training, were motivated by his teacher to be successful and self-confident on the stage.



Minister Banov awarded Professor Stefan Danailov with the ‘’Order of the Golden Age’’ of the Ministry of Culture for a full contribution in the field of cinema, theater and culture.



The last word in the emotional show, of course, was of the the man of the night Stefan Danailov:

"I've always treated with love the people who have applauded me on stagе, who have applauded me at a rally. I have done it from my heart and not because someone has made me do it. Thank you! "(...)" Most of all, thanks to all of you who contributed to my life so he can be what Is it today when I am 75 years old, although I say I am 750. Hey people, I have lived a lot! I've seen a lot! I've eaten a lot, I've drunk a lot."

"And as New Year arrives, I want to wish you to be well, healthy and smiling! Smile, people, is very important."

It is almost sure that the most popular and beloved actor Stefan Danailov wasn’t able to open all of his presents, but he certainly made the most appropriate reverance to his audience by offering the people in the theatre the beautiful edition of ‘’The novel of my life’’, co-authored with Georgi Toshev.

The end of the spectacle in the National theatre Ivan Vazov can be seen here.

Photo credit: Asen Tonev

"Усмихвайте се, хора, много е важно."

“На 27 години той става най-популярният човек в България. И на 75 – продължава да е! Докато минавахме заедно през спомените му, аз се чудех как се удържа такава популярност. Какво се е случило през годините с този обичан артист, харесван мъж, последователен политик и щедър преподавател? Да застанеш лице в лице със спомените си е привилегия на смелите. Да подредиш пъзела от срещи, чувства, тревоги, успехи, разочарование... и самота, е усилие. Усилие на сърцето и паметта. Завиждам на Стефан Данаилов за лекотата, с която преминава през уязвимостта на времето. Тази книга е обяснение в любов към публиката. Тя е романът на неговия живот!“

Така журналистът и продуцент Георги Тошев представя работата си като съавтор по дългоочакваната биография на големия български актьор Стефан Данаилов. Книгата излезе на книжния пазар в България в навечерието на неговия 75 годишен юбилей.



Надали има българин, който да не познава Стефан Данаилов – красивият харизматичен български актьор. На 9 декември 2017 г. над 800 души аплодираха на крака в голямата зала на Народен театър „Иван Вазов“, рожденика. Сред гостите в публиката присъстваха президентът Румен Радев, Симеон Сакскобургготски, Йорданка Фандъкова – кмет на София, Цвета Караянчева – председател на Парламента, безброй представители на държавната власт, колеги, почитатели. Плеяда от актьори бяха първите поздравили рожденика. Студентите на Стефан Данаилов избухнаха в радостни възгласи в хор: „Честит рожден ден, Мастер!”, което изправи актьора на крака в знак на признателност. За първи път на свой юбилей Стефан Данаилов предпочете да седне сред публиката, която винаги го е подкрепяла и обичала, вместо да е на сцената, обясни по-късно той.



Декор на събитието бяха редуващите се видеокадри със сцени от филми като „Ах, тези жени”, „Следите остават”, „Иван Кондарев” и други, които припомниха звездната кариера на големия актьор, и различни откъси от книгата „Романът на моя живот”, прочетени от Мариан Маринов, Башар Рахал, Иван Бърнев и Владислав Карамфилов-Въргала и др. В края специален поздрав бе песента на Том Джоунс Sex Bomb в изпълнение на Дарин Ангелов и Деян Ангелов - нещо като химн на всички възпитаници на Данаилов, с което през годините обучение той ги е мотивирал да бъдат успешни и със самочувствие на сцената.

Министър Банов награди професор Стефан Данаилов с орден „Златен век” с огърлие на Министерството на културата за цялостен принос в областта на киното, театъра и културата.



Последната дума в емоционалното шоу, разбира се, беше на самия рожденик Стефан Данаилов:

„Винаги съм се отнасял с обич към хората, които са ми ръкопляскали на сцената, които са ми ръкопляскали на митинг. Правил съм го от сърце, а не защото някой ме е задължил. Благодаря!“ (...) „Най-вече благодаря на всички вас, които с нещо допринесохте в живота ми да бъда това, което съм днес на 75 години, макар че аз казвам, че съм на 750. Абе хора, много съм живял! Много съм видял! Много съм изял, много съм изпил“.

 „И тъй като пристига Нова година, аз искам да ви пожелая от сърце да сте живи и здрави, усмихнати! Усмихвайте се, хора, много е важно.”

Най-популярният и обичан актьор Стефан Данаилов едва ли е смогнал да отвори всички подаръци, но със сигурност направи най-подходящият реверанс към своята публика, като й поднесе за спомен от юбилея си красивото издание „Романът на моя живот” в съавторство с Георги Тошев.

Краят на представлението в Народен театър „Иван Вазов“ можете да видите тук.

Фото кредит: Асен Тонев

 

Ambassador of the immeasurable human spirit

Nikolay Bozhikov says he is like all of us – he has a heart and soul. Yet his life is different and much more difficult. He calls himself a "dreamer, struggling with all his forces,trying to survive the trials of life". Literally. Niki suffers from a Duchenne muscular dystrophy, but even manages to joke, calling this diagnosis ‘’the cool illness." He is in this condition since his birth. The desiese is  blocking all his muscles and over the years Niki becomes completely immobile. Nikolay is in a wheelchair since the age of 8th. In 2005, his breathing has deteriorated, which has since been supported by a machine. He loses his voice. Nicki then stoped going out for 10 years. But some incredible power made him wants to fight for his life. Sam organizes a campaign with which he buys a special stroller with a breathing apparatus and gets his freedom again. Niki says that he is extremely grateful to good Bulgarians from home and abroad who helped him so that now he can enjoy his wonderful family and his recent 30th anniversary. His mother, father, sister, and two lovely nephews make him smile. Niki's  connection to the world is  his one hand, one keyboard and one mouse wired to a computer, which gives him the chance to freely express himself. "Sometimes I feel like the lonelier man on the ground, and sometimes I'm the happiest one, but I guess a lot of people are like this. We are not machines. The most important thing I can say is that I am much stronger than the illness, which has failed to conquere my heart and soul and can not stop me from dreaming! "

There is enormous energy and positivism within you. From where do you get that charge? Do you have some kind of personal rule - for example: wake up every morning and say ...?

I do not know exactly how this works, but that energy clearly comes from within, from my heart. I get charged and motivated by the people who manage to achieve great things. Also the love of my life without which I couldn’t go on, my favorite team CSKA, the meetings and conversations with my friends and the surrounding nature. I do not have a rule - I just know that life is worth living and every breath of air and every stroke of heart cost a million times more than gold. Even in my worst days I say: ‘’I'm going to sleep and I will get ready with fresh new forces for the new day, which hopefully will be better and bring me more smiles.’

One of your messages is that you want to make more dreams come true. What do you want to happen to you?

I find salvation in the dreams! I dream of being able to create a family - the most important and normal thing in the world. I want to have my own home, suitable and comfortable for my condition. I want to go out when I wish without caring about the stairs. Unfortunately, the situation in Bulgaria has forced me to dream endlessly without any results regarding medical services, visits by doctors or rehabilitation. I also dream to visit a lot of different countries, to see closely the beauties of the world, but a special car is also needed for this purpose. I flew a helicopter, but I need to raise the level by getting on an airplane. I want to see from very high our planet Earth, so I can be a step closer to flying in space. I would like to be able to observe the night sky as far as possible with the help of a telescope. I believe that all dreams can come true because nothing that you want so much can’t be impossible.

How does the world look like trough your eyes? Your city, our country?

The world is now a rather confused and not a easy place to live in, but there is hope for better times if there is still goodness in the hearts of people. I do not like the fact that material things and money have become the most important thing for us while  we think less about the power of the spirit. Because of work, responsibilities and problems, we sometimes forget to communicate, smile and be real people. Otherwise I like that the world is developing and new and useful for our future survival things are being invented.

My hometown Kalofer is a wonderful place that has kept our traditions over the years. Here is born Hristo Botev and his spirit is preserved - his great and struggling energy lives even in me and makes me not surrender. Also the nature here is divinely beautiful. It is bad that the city is developing slowly and it hasn’t yet reached 21st century. An initiative is needed - Kalofer is wonderful but somehow abandoned. There are few like our Homeland -  she is beautiful and yet we care so little about her. In our country, for example, people like me have hard lives, there are not enough accessible places, there is not enough help. I admit that there were times when I wanted to live abroad. But for me it would be difficult, and if everyone goes away, who will bring the change? I believe in my country, I love Bulgaria a lot, but I do not like our ignorance!



You write wonderfuly - inspiring, emotional and infectious!

Thanks for telling me that! I'm not doing something so impressive, just writing with my heart and trying to be always real. When I stayed home for almost 10 years, I had no idea what to do with my life. I wanted to use this old, dusty computer we had. At first I did not know I could write with it, i was just playing different games.  I did not even had Internet. I happened to find that there is a way to write with  a virtual keyboard and it somehow motivated me a lot! I dreamed of communicating with people on the Internet, in Bulgaria and around the world. It was hard for me, I was missing the letters all the time, but I was really motivated and had the strength to do it. I trained every day and then it became very easy. After having internet access, I started finding friends, which makes my days so joyfull. I can say boldly - that saved me from surrendering. It gets more and more tiring to write sentences because every day I have less and less energy, but I do not give up. It is worth writing.

You shared with me that you would like to work, be usefull for the others as well for yourself. How do you imagine your dream job?

I would very much like to work like everyone else and be independent, I don’t wish to take anyting for granted. Generally, I dream of working in a professional radio, being part of a team. I’ve tried runing an Internet radio, did it for almost 10 years, but on an amateur level. I already dream of a professional level. I really want to help develop my city with the help of music. I made a concert in Kalofer some time ago, but that's a small part of my overall idea. I dream of organizing more concerts who will make my city famous. Kalofer is in the center of Bulgaria and can become the center of the Bulgarian musical scene or, more precisely, a center for innovative music ideas. A very ambitious project, but why not - there are no impossible things and everything is achievable. Through such an idea, I could also create a professional radio, sound recording studio, music club, and so on. It will also help my health, to be better, to afford the most necessary things. For now, it's just an idea, but if I find people and sponsors to support me, I know that there may be a second, third, fourth concert very soon. This is how i will get closer to my goals and be useful! For the time being, I have only worked as a "dreamer", but it is time for action and work.

For us you are the Ambassador of the Immeasurable Human Spirit. This is your calling, this is what you can give to others. A tremendous wealth. Where is hiding the magic of your power?

The question is quite complex, I have no exact answer. My explanation is that I have hidden power within me and it somehow emerges in difficult times. I believe everyone has this power, but not everyone can find it when he does not believe enough in himself. The magic may be that I have a huge will to live and that I want more and more no matter how I feel. I have managed to keep the good in me, I have not turn evil, I do not complain. I am a wander in  this land and I have always struggled. That's what I do best. I have had many moments in which I simply can not stand - I have fallen, but then i’ve raised and became even stronger. I also realized that love is a great power and it helps me to see even more sense to live and fight for what the heart desires!

International Business Alliance.Bulgaria is an organization that aims to bring together all Bulgarians from all over the world. You reached to us and told us how wonderful this is. What would you like to say to such a large audience of compatriots from different parts of the world?

First of all, I would like to say that being able to turn to so many Bulgarians around the world is an honor and a great opportunity for me. I do not know how what I said will be accepted, but that's my story. I hope that as many people as possible can unite so we can be a big family because then we will be much stronger. We live in difficult times and no one has an easy life, but there are things worth fighting for so you can find even greater sense to live for. We are scattered everywhere, but our people are the great Bulgarian people. I believe everyone misses Bulgaria, because there is our root. I am sure that if we are together, no matter where, we can make the world better. I believe I will find many friends among you and, with their help and the Internet, I will be able to travel around the world. I am proud of all of you, although I do not know you personally, but it is enough for me that you supported and will keep on supporting the Alliance's idea, this wonderful union we need. Let’s more and more Bulgarians joins and let's show that we can do it together and we can help each other. Success!



 

Посланик на неизмеримия човешки дух

Николай Божиков споделя, че е като всички нас – със сърце и душа. И все пак животът му е различен и доста по-труден. Нарича себе си „мечтател, борещ се с много сили с изпитанията в живота“, за да може да оцелява. Буквално. Ники страда от мускулна дистрофия тип Дюшен, но успява дори с това да се шегува, наричайки тази диагноза „яката болест“.

Заболяването е по рождение, блокира всички мускули и с годините довежда до пълна неподвижност. Николай е в инвалидна количка от 8 годишен, през 2005 г. се влошава дишането му, което оттогава се поддържа с машина. Губи и гласа си. 10 години не излиза навън. Но някаква невероятна сила го кара да не губи духа си. Сам организира кампания, с която купува специална количка с дихателен апарат и получава отново свободата си. Ники споделя, че всичко това е благодарение на добри българи от родината и чужбина и че благодарение на тях и прекрасното му семейство, се радва на своя скорошен 30-ет годишен юбилей. Майка, татко, сестра и две прекрасни племеннички го карат да се усмихва. Връзката на Ники със света е едната му ръка, една клавиатура, една мишка – пише на компютър, което е неговата единствена възможност да общува с хората. „Понякога се чувствам като най-самотния човек на земята, а друг път съм пък най-щастливият, но така е при всички хора. Ние не сме машини. Най-важното, което мога да кажа е, че съм много по-силен от самото заболяване, то не е завладяло сърцето и душата ми и не може да ме спре да мечтая!“

В теб има огромна енергия и позитивизъм. Откъде черпиш този заряд и тази енергия? Имаш ли нещо твое, което ти е като правило - примерно: събуждаш се сутрин и си казваш...? 

Не зная как точно става това, но явно идва отвътре, от сърцето ми, тази енергия. Зареждат ме и ме мотивират хората, които са успели да постигнат велики неща. Също така ме зарежда много любовта на живота ми, без която не мога, любимият ми отбор ЦСКА, срещите и разговори с приятели и природата, която ни заобикаля. Нямам някакво правило - просто зная, че животът си струва да се живее и всяка глътка въздух и всеки удар на сърцето струват милион пъти повече от златото. Дори в най-тежките дни си казвам: лягам, спя и съм готов с нови сили за новия ден с усмивка и надежда да е по-добър.

Едно от твоите послания е, че искаш да сбъднеш повече мечти. Какво искаш да ти се случи?

В мечтите намирам спасение! Мечтая да имам възможност да създам свое семейство - най-важното и нормално нещо на света. Искам да имам свой дом, подходящ и удобен за моето състояние, да излизам, когато пожелая без пречката на стълбите. За съжаление ситуацията в България ме е принудила от години да мечтая, но без резултат относно медицински услуги, посещения от лекари и рехабилитация. Имам и мечта да пътешествам много в различни държави, за да видя красотите на света отблизо, но за целта е нужен и специален автомобил. Летях с хеликоптер, но е нужно да вдигна нивото като се кача и на самолет, да видя от високо нашата планета Земя и така да съм една идея по-близо до полет в космоса. Бих искал да мога да наблюдавам нощното небе възможно най-надалеч с помощта на телескоп. Вярвам, че всички мечти могат да се сбъднат, защото невъзможни неща няма, когато има огромно желание.



Как изглежда светът през твоите очи? Твоят град, родината ни?

Светът в момента е едно доста объркано и не леко място за живеене, но пък има надежда да се промени към добро, щом има все още доброта в сърцата на хората. Не ми харесва, че материалните неща и парите са станали най-важното нещо, а по-малко се мисли за силата на духа. Покрай работа, задължения и проблеми някак забравяме да общуваме, да се усмихваме и да бъдем истински хора. Иначе ми харесва, че светът се развива и се откриват нови неща, полезни за бъдещето ни оцеляване. Моят град Калофер е едно прекрасно място, запазило традициите ни през годините. Тук е роден Христо Ботев и духът му е запазен - дори и в мен живее неговият велик и борбен дух, което ме кара да не се предавам. Природата също е едно райско място. Лошо е, че градът се развива с бавни темпове и все още не е в 21 век.  Нужна е инициатива - Калофер е прекрасен, но някак изоставен.  Малко като Родината ни - красива, но не се грижим за нея достатъчно.  У нас например трудно живеят хора като мен, няма достатъчно достъпни места, няма достатъчно помощ. Признавам, че е имало моменти – искал съм да замина навън.  Но за мен това би било трудно, а и ако всички заминат, кой ще се бори за промяната.  Вярвам в нея, обичам България много, но не харесвам бездействието ни!



Пишеш прекрасно - вдъхновено, емоционално и заразително!

Благодаря за тази оценка! Не правя нещо чак толкова впечатляващо, просто пиша със сърцето си и гледам да бъда винаги истински. Когато останах у дома за близо 10 години, нямах идея какво да правя с живота си. Прииска ми се да използвам стария, хванал прах компютър. В началото не знаех ще мога ли да пиша, само играех на игрите, които имаше. Дори интернет нямах. Случайно открих, че има начин с виртуална клавиатура да пиша и това някак ме мотивира много! Мечтаех да общувам с хора в интернет, в България и по света. Трудно ми беше, не уцелвах лесно буквите, но мотивацията е велико нещо и ми даваше сила. Тренирах всеки ден и после стана много лесно. След като вече имах интернет, започнах да откривам приятели, което прави дните ми щастливи. Смело мога да кажа - това ме спаси да не се предам. Изморително е  така да се пише всяко едно изречение, защото имам все по-малко сила, но не се отказвам. Струва си да пиша.

Ти сподели с мен, че би искал да работиш, да си полезен както на другите, така и на себе си. Как си представяш мечтаната работа?

Много бих искал да работя като всички останали и да съм независим, да не чакам наготово. По принцип мечтая да работя в професионално радио, да съм част от екип. Правих опити за интернет радио, занимавах се близо 10 години, но на аматьорско ниво. Вече мечтая за професионално ниво. Много искам с музика да помогна за развитието на града ми. Правих преди време концерт в Калофер, но това е малка част от цялостната ми идея. Мечтая да организирам още концерти, които да прославят моя град. Калофер е в центъра на България и може да стане център на музиката в страната ни или по-точно като център за иновативни музикални идеи. Твърде амбициозен проект, но пък защо не - няма невъзможни неща и всичко е постижимо.  Чрез подобна идея бих могъл да създам и професионално радио, звукозаписно студио, музикален клуб и т.н. Това ще бъде в помощ и на самото ми здравословно състояние, да съм по-добре, да си позволя най-нужните неща. За сега е само идея, но ако открия хора и спонсори, които биха ме подкрепили, знам, че много скоро може да има втори, трети, четвърти концерт. Така ще се приближа до целта и ще бъда полезен! Засега съм работил само професията „мечтател“, но е време за действия и да се потрудя!

За нас ти си Посланик на неизмеримия човешки дух. Това е твоето призвание, това е, което ти можеш да дадеш на другите. Едно огромно богатство. Къде се крие магията на твоята сила? 

Въпросът е доста сложен, нямам точен отговор. Обяснението ми е, че имам вътре в мен скрита сила и тя някак изплува в трудните моменти. Вярвам, че всеки има такава сила, но не всеки умее да я открие, когато не вярва достатъчно в себе си. Магията може би се крие в това, че имам огромен хъс за живот и все повече ми се живее без значение какво ми е. Все още съм запазил доброто в себе, не съм се озлобил, не се оплаквам. Чудо съм на тази земя и винаги съм се борил. Това умея най-добре. Имал съм много моменти, в които просто не издържам - падал съм, но съм се изправял още по-силен. Разбрах и, че любовта е велика сила и много ми помага да виждам още по-голям смисъл да живея и да се боря за това, което желае сърцето!

Международен Бизнес Алианс.България е организация, която има за цел да обедини на едно място всички българи от целия свят. Ти ни потърси, за да ни кажеш колко прекрасна идея е това. Какво би искал да кажеш на една толкова голяма аудитория от сънародници от различни кътчета по света?

Първо бих искал да кажа, че това да мога да се обърна към толкова много българи по света за мен е чест и голяма възможност. Не зная как ще се приеме това, което споделих, но това е моята история. Надявам се колкото се може повече хора да се обединим и да бъдем като едно голямо семейство, защото така ще бъдем много по-силни. В трудни времена живеем и на никой никъде не му е лесно, но има неща, за които си струва да се бориш, за да има още по-голям смисъл. Разпръснати сме навсякъде, но нашият народ е великия български народ. Вярвам, че на всеки му е много мила България, защото там е коренът ни. Сигурен съм, че ако сме заедно, без значение къде, можем да направим света по-добър.  Вярвам, че ще намеря сред вас много  приятели и с тяхна помощ и интернет, ще успея да пътувам по света. Гордея се с всички вас, макар да не ви познавам лично, но на мен ми стига това, че сте подкрепили и ще подкрепяте идеята на Алианса. На това прекрасно обединение, от което имаме нужда. Присъединете се още и още и нека покажем, че ние можем заедно и можем да си помогнем един на друг. Успех!

[gallery ids="557,558" type="square" columns="2"]