Georgi Toshev, Portrait by Rumen Vasilev[/caption]Георги Тошев споделя, че най-голямата му инвестиция е тефтерчето му с телефонни номера на българи във всяка една точка на планетата.
Георги е първият българин, който осъществява идеята да представи и свърже българите от целия свят – нещо, което прави повече от 8 години с телевизионното предаване „Другата България“. Журналист в български и световни медии, продуцент, интелектуалец, бохем по душа, Георги винаги е на път и разделя времето си между София и Париж, където живеят неговата дъщеря и майка й. Неизброимите му проекти го водят всеки месец в различен край на света, където продължава да среща българи.
Как стигна до реализацията на „Другата България“, Георги?
Като един неосъществен емигрант от средата на 90-те години исках да си отговоря на въпроса къде животът би се случил като мечта - тук или в „Другата България“! С колеги реализирахме телевизонен проект, който в продължение на няколко години се опита да търси отговорите на хора с различно образование, различна социална среда, опит, възраст, мечти. Не съм предполагал навремето как този проект ще бележи и до днес моя живот. Не само, защото пътувам и живея между различни култури, държави, езици, но защото се чувствам част от един динамично променящ се свят. Срещнах над 6000 българи по целия свят, които ме допуснаха до своя свят, споделиха тревоги, радости, мечти. Щастлив съм, че като телевизионен формат „Другата България“ правеше резултати много по-добри от редица реалити формати днес. Значи е бил необходим. След това предаването даде повод и на други колеги да се поинтересуват от живота на нашите сънародници по света, което означава, че усилията на екипа ни са си стрували. Да не забравяме, че над 2 милиона българи живеят извън България, а колко много българчета се раждат по света е друга тема.
Кои хора пазиш в твоето емблематично тефтерче – известни личности или всички срещи по света, които допълваш?
Пазя всяка среща в моята емоционална памет. Не деля хората на известни и неизвестни. Щом съм се срещнал с тях, значи са ми били важни. А тефтерчето с годините набъбна. В него вече има и много чужденци, с които животът и професията ме среща. Сред тях и много популярни личности, стойностни хора с мисии.
Защо така упорито градиш контакти и разказваш с вдъхновение за тях?
Защото вярвам в общуването, в споделянето, в преодоляването на границите и предразсъдъците във всички сфери, не само геополитически.
Как успяваш да поддържаш всички тези контакти и къде откриваш смисъла и силата на този огромен световен „нетуърк”?
В професионален, а и в личен план човек живее в мрежа от контакти. Това е част от съвременния ритъм на работещия, правещия човек. Аз съм динамичен човек и харесвам движението, обмяната на идеи, осъществяването им. Не мога да си представя живота сам. Не ми е интересно. Обичам да работя в екип, по възможност с по-талантливи и способни от мен.
Обиколил си 186 държави, срещнал си хиляди българи – помниш ли всяка една история и има ли такива, които са те белязали дълбоко?
Истории много - и смешни, и разтърсващи. Имам си обаче една среща, с бай Иван, в провинция Чако в Мексико. Родил се е на кораба, с който в началото на миналия век пътували неговите родители към по-добрия живот. Целият му живот минава в Мексико, говори прекрасен български език, никога не е бил в България. Но на стената в прогизналата от влага малка къща има една огромна карта на България. Всеки път като я погледнеше, очите му се изпълваха със сълзи. Попитах го как се обича нещо, което не познаваш? А той ми отговори: „със сърцето”! Това е моята история за принадлежността ти към едно място, език, култура. Не байряци и татуиран Левски на гърдите, а усещане за принадлежност.
[caption id="attachment_927" align="alignleft" width="438"]
Georgi Toshev with Professor Pimpirev, Antarctic Continent[/caption]„Другата България“ е символ на общност, в която хора с една родина, съществуват в различни географски точки. В тази другата България, само успешни хора ли живеят?
Успехът е нещо относително, което аз не се наемам да обясня. За един това са парите, за друг социалния статус, за трети професионалната реализация, за четвърти семейното щастие. Може би е от всичко по малко, но за мен успехът е удовлетвореност, осъщественост, необходимост. Хората са различни. И това е чудесно, защото ако всички бяха красиви и добри, нямаше как да разберем, че са такива....Успехът е усещане за необходимост - на себе си и за другите.
Какво ти дадоха и на какво те научиха тези 8 години с неизброимите срещи с българи по цялото земно кълбо?
Дадоха ми едно по-голямо знание за българина, за неговия дух, комплекси, предразсъдъци, качества и недостатъци. Научиха ме да не съдя другите, а да се уча от техните успехи и провали, да търся чрез тях отговори на въпроси, които ме вълнуват днес. Научих се на емпатия. Срещам забележителни личности. Те ме правят наистина богат на впечатления човек.
[caption id="attachment_929" align="alignleft" width="437"]
Georgi Toshev with Monica Bellucci in Emir Kusturica house in Drvengrad[/caption]С кои свои интервюта най-много се гордееш и кои срещи би искал да повториш?
Не обичам да повтарям нищо в живота си, дори успехите. Аз съм нетърпелив и бързо следвам следващата си мечта. Не седя на едно място, опиянен от успеха или депресиран от провала. Интервютата, които съм направил преди, са документ за времето, за средата на една личност. Те са моята рефлексия като човек и журналист да разкажа една конкретна история, без претенцията да я изчерпя. Имам добри интервюта, но имам и недотам сполучливи. И двата типа разговори обаче не бих повторил, защото те принадлежат на миналото. Аз обаче живея в настоящето.
Какви усещания оставят у теб срещите с известни личности като Стинг, Пласидо Доминго, написа и книга за АББА?
Те са като всеки човек - вълнуват се, имат силни и слаби моменти, обичат, ядосват се. Но има нещо, което ги отличава от нас - създават музика, филми или нещо друго, което ние, обикновените, не можем да създадем, но можем да се възхитим. Талантливите личности винаги са ме вдъхновявали.
[caption id="attachment_928" align="alignleft" width="427"]
Georgi Toshev with Benny Andersson, ABBA[/caption]Малко хора могат да издържат на твоето „темпо“ на живот и работа. Откъде черпиш невероятната си енергия?
Това е моят начин на живот, моят ритъм. Понякога страдам, че се налага в движение да се разделя с много хора, понякога ценни за мен, но те имат друг ритъм. Обичам неспокойството на духа, липсата на предразсъдъци, готовността да се хвърлиш в едно приключение, без да се интересуваш от резултата.
Защитник си на идеята, че трябва да се помага на младите хора в техния професионален и творчески път. Дали младите българи по света са нашата нова надежда?
Аз вярвам, че единствено, помагайки на младите хора по пътя им, имаме шанс да променяме този свят, който невинаги харесваме. Възхищавам се на младите българи, че имат цел, търсят посока, не се отказват лесно. Имат и самочувствие, което е важно, за да успеят.
Преди доста по-често се употребяваше думата „емигрант“. Днес повече говорим за глобален свят, в който всеки може да избира къде да работи и живее. Мислиш ли, че българите по света продължават да изпитват носталгия?
Днес светът е постижим и въпреки опитите на някои сили да ни внушат, че Обединена Европа, Шенген са глупости, аз вярвам в отварянето на границите, свободното пътуване, движението на работна ръка. Въпрос на регулация е да се постигне добрия модел на съжителство на различни култури, религии, раси. Носталгията е лично преживяване, което не се наемам да анализирам. Всеки от нас го е преживявал, независимо дали пътува или за постоянно се е установил някъде извън родината. За мен носталгията е емоция.
В този смисъл как приемаш идеите на IBA?
Чудесно е, че се появи проект, който да събере българския бизнес. Вярвам в ценностите, които декларират неговите учредители. Надявам се това да се превърне в работеща пл��тформа за всички нас.
Посетете Шверин в Германия. Задължително. Спретнато, прекрасно градче, което някак си се е промъкнало между всичката вода наоколо. Ако вземете една карта и я погледнете, ще забележите неизбежно, че тук има толкова много езера, че не можете да ги преброите. А замъкът на Шверин е наистина красив. Съвсем като приказен. И е заобиколен от езеро (разбира се). Тук все още не се е раззеленило, така че не е така впечатляващо, както би било, ако е зелено, но дори и сега градините на замъка са прекрасни. Целият център на града също е много хубав, със стари сгради от 18 и 19 век. А в края на деня, когато седнахме край едно от многото езера да се припичаме и да пийнем по нещо, слушахме на живо класическа музика...
Един уикенд ще е достатъчен да разгледате Шверин, така че не го пропускайте. А когато дойдете, елате в Hotel am Hauptbahnhof. Не е най-луксозният в града, случайно попаднахме в него, обаче това е вашият хотел. Стопаните са българи. От Велико Търново. Дошли са в Шверин преди 9 години, продали каквото могли в България, взели две ипотеки и купили леко порутен бивш хотел. Да не навлизам в подробности, но Светла и Деян, ей така, от нулата, без дори да знаят езика в началото, са направили чудесно, гостоприемно място. Ние дори не знаехме, че българи държат хотела, докато самата Светла не ни посрещна на български. И от там голяма приказка си отворихме. Чудесно семейство, което с много хъс, отношение и работа, успява да изгради бизнес и да го развива, да даде шанс на децата си да реализират мечтите си и да запази една непринудена сърдечност и гостоприемство, които грабват.
В ресторанта се сервира българска кухня, при това приготвена като у дома, звучи българска фолклорна музика и се прожектират прекрасни снимки от България. А в хотела продават също българска козметика на базата на рози.
На обяд ни почерпиха със сливовица, на вечеря ни почерпиха с тиквеник и домашна торта. Но не затова толкова харесах мястото и хората, които са го направили такова. А защото точно такива сънародници ме карат да се чувствам добре като българка. Сънародници, които доказват, че може.
И да виждам такива успели българи ми е огромна радост, която искам непременно да споделя. Тези хора са опитали да направят успешен бизнес в България преди да дойдат тук. С ресторант, обаче не се е получило. А тук е станало, и то в доста по-мащабен вариант. Без никакъв опит, познания за средата и дори базисни знания на езика.
Днес това семейство говори чудесен немски, продължава да работи упорито, крои планове в една предвидима среда, дава работа и на други хора и е пренесло националния ни колорит в сърцето на един туристически немски град. И ми се иска, толкова ми се иска, такова да е лицето на България извън родината. И ми се иска всички емигранти, които започват някъде отначало и им е трудно, и са оставили зад гърба си сигурността и познатото, за да се доказват от под нулата някъде, които осъзнават болезнено, че всяко такова начало изисква да се откажеш от много неща (поне за някакъв период), да рискуваш, да нямаш подкрепа и т.н., да могат да прочетат за сем. Иванови в Шверин. И това да им даде кураж и сили, за да повярват, че всичко си зависи от тях и че нямат извинение да не си вярват. Не ако, а когато дойдете до Шверин, задължително посетете сем. Иванови, дори и само, за да си поговорите с тях. А следващият път, когато понечите да се откажете, понеже не знам си какво си, дано се сетите, че всеки провал си го причиняваме сами. Той се случва първо в главите ни. Както и всеки успех.
Снимки: Радина Ралчева
Този, който следва линка в документалния филм, получава ролята на посетител в Тулуза, който чрез стремежа да намери целта си - Каубойът от Тулуза, градска легенда, като стъпка по стъпка открива различни персонажи, които творят по улиците на френския "Розов град".
Различни художници, странни, анонимни, млади, дискретни или екстравагантни, целта на уеб документалния филм е да ни представи Тулуза през различни гледни точки: дори и да си роден в Тулуза, проектът все пак ще те потопи в историята, като те прекара през малките улички и те накара да погледнеш отблизо, да гледаш и да слушаш.
Търсенето на Каубоя от Тулуза е за жалост напразно, тъй като дори и младите продуценти не успяха да намерят този митична личноост. Уеб документалният филм е претекст за покана на потребителя да бъде по-внимателен към своята градска и художествена среда. Независимо дали сте от Тулуза, независимо дали сте в контакт с този легендарен характер от сърцевината на тази история, всички сме любопитни да знаем кой е той и тайно си пожелаваме да го срещнем по време на някоя обикновена разходка из улиците на необикновения "розов град".
Вижте видео проекта тук.
Кредит - проектът е реализиран от:
Jan Amor
Loic Arsal
Camille Cano
Leane Picron
Asen Nedyalkov
С благодарност към:
Amanda Rueda
Isabelle Moretti
Nathalie Michaud
Всички граждани на Тулуза, които разказаха за Каубоя
С участието на:
Флейтистът Stephan
Компанията 1Watt
Каубоят от Тулуза
Корица: ©tykhyi/123RF.COM
Сложили сте в името на киселото мляко думата „българско“.
При тази огромна конкуренция можехме да му сложим някое модерно име, да правим като всички. Но млякото е българско, то е част от културата ни. Човек трябва да заложи на различното, макар че то по-трудно се налага на пазара. Въпросът е да успеем да го разкажем на света. „Тримона“ е посланик на тази част от културата ни, чрез него хората могат да научат повече - какво е България, къде се намира, че там се прави най-хубавото кисело мляко, че там именно е родината на закваската!
Кои бяха първите стъпки за “Тримона”?
Моята история не е по-различна от тази на хиляди други като мен, като на един производител на доматен сос в Италия примерно. Започва в кухнята, ресторанта, гаража... Дойдох в Америка с две бурканчета кисело мляко, от тях заквасихме други, за нас. В началото сам носех мляко до био магазини в Манхатън, пътувах часове. Беше денонощен труд.
Да научиш хората – това ли е тайната на добрия маркетинг?
Да образоваш, докато продаваш, е най-добрият начин за промоция. Създателят на продукта е емоционално ангажиран, енергията, която той ще предаде, не може никой друг да даде. Между 2013-а и 2015 година съм направил лично над 300 промоции по 4-5 часа всяка. Неспирно участвам в симпозиуми, конференции, форуми, срещам се с медицински лица и диетолози, специалисти в сферата на здравословното хранене, писатели. Да опознаваш нови хора, да получаваш нови знания, да докосваш – това е смисълът на бизнеса и на това лежи неговото успешно развитие. Сега предстои да започнем серия от уебинари, в които ще има отново много информация, факти, рецепти, съвети. Уверил съм се, че комуникацията с хората и поднасянето на полезна информация е най-правилният маркетингов подход.
Простичко казано – мрежата от контакти е в основата на развитието на бизнеса. А това защитава идеята за създаването на IBA.
Безспорно! Напълно поддържам идеята за свързването на българското предприемачество по света. Вярвам, че Алиансът ще е направен на много професионална основа и това ще даде възможност всички в него да работим по-добре.
Как ще се развива „Тримона“?
Първо трябва да навлезем обширно на тукашния пазар, защото – както се казва – сега само сме “надраскали” повърхността. С повече капитал, за да сме по-спокойни и по-свободни, ще можем да мислим за разширяване и навън. Вече имаме запитвания от Азия, Холандия, Франция, Англия... В момента произвеждаме около 40 000 литра на месец, мандрата е в северната част на щата Ню Йорк, животните се гледат на свобода, пасат чиста планинска трева.
Разговорът с Атанас Вълев ще продължи в следващия пролетен „зелен“ брой на Elysium. Тогава нашите читатели ще научат повече за здравословното хранене, предимствата на киселото мляко с естествена закваска и ценни съвети за млякото в живота на хората от бизнеса.
ПАЛАЧИНКИ С КИНОА „ТРИМОНА“
Съставки:
1 чаша "Тримона" българско кисело мляко
2 яйца
100 g киноа брашно
½ чаена лъжичка морска сол
1 щипка сода за хляб
1 бучка масло
Приготовлние:
Смесете киселото мляко, яйцата и солта в блендер и разбъркайте за 10 секунди. Добавете брашното и содата за хляб. Смесете отново за 10 секунди. Загрейте и леко намажете с маслото тигана (за предпочитане използвайте тиган с незалепващо тифлоново покритие). Изсипете от сместа достатъчно, за да покриете дъното на тигана. Оставете да се пече за около 20 секунди и обърнете. Оставете от другата страна за още 20 секунди. Поставете палачинката в голяма чиния и незабавно разстелете малко масло върху нея, за да се разтопи върху горещата повърхност. Сложете в края на палачинката малко пресни плодове и мед, навийте я и сервирайте.
Съвет: Ако искате да използвате възможно най-прясно брашно от киноа, препоръчваме ви да настържете семена и да използвате тях.
https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=DxWERptDYXw
Снимки: Архив на "Тримона"
Така журналистът и продуцент Георги Тошев представя работата си като съавтор по дългоочакваната биография на големия български актьор Стефан Данаилов. Книгата излезе на книжния пазар в България в навечерието на неговия 75 годишен юбилей.
Надали има българин, който да не познава Стефан Данаилов – красивият харизматичен български актьор. На 9 декември 2017 г. над 800 души аплодираха на крака в голямата зала на Народен театър „Иван Вазов“, рожденика. Сред гостите в публиката присъстваха президентът Румен Радев, Симеон Сакскобургготски, Йорданка Фандъкова – кмет на София, Цвета Караянчева – председател на Парламента, безброй представители на държавната власт, колеги, почитатели. Плеяда от актьори бяха първите поздравили рожденика. Студентите на Стефан Данаилов избухнаха в радостни възгласи в хор: „Честит рожден ден, Мастер!”, което изправи актьора на крака в знак на признателност. За първи път на свой юбилей Стефан Данаилов предпочете да седне сред публиката, която винаги го е подкрепяла и обичала, вместо да е на сцената, обясни по-късно той.
Декор на събитието бяха редуващите се видеокадри със сцени от филми като „Ах, тези жени”, „Следите остават”, „Иван Кондарев” и други, които припомниха звездната кариера на големия актьор, и различни откъси от книгата „Романът на моя живот”, прочетени от Мариан Маринов, Башар Рахал, Иван Бърнев и Владислав Карамфилов-Въргала и др. В края специален поздрав бе песента на Том Джоунс Sex Bomb в изпълнение на Дарин Ангелов и Деян Ангелов - нещо като химн на всички възпитаници на Данаилов, с което през годините обучение той ги е мотивирал да бъдат успешни и със самочувствие на сцената.
Министър Банов награди професор Стефан Данаилов с орден „Златен век” с огърлие на Министерството на културата за цялостен принос в областта на киното, театъра и културата.
Последната дума в емоционалното шоу, разбира се, беше на самия рожденик Стефан Данаилов:
„Винаги съм се отнасял с обич към хората, които са ми ръкопляскали на сцената, които са ми ръкопляскали на митинг. Правил съм го от сърце, а не защото някой ме е задължил. Благодаря!“ (...) „Най-вече благодаря на всички вас, които с нещо допринесохте в живота ми да бъда това, което съм днес на 75 години, макар че аз казвам, че съм на 750. Абе хора, много съм живял! Много съм видял! Много съм изял, много съм изпил“.
„И тъй като пристига Нова година, аз искам да ви пожелая от сърце да сте живи и здрави, усмихнати! Усмихвайте се, хора, много е важно.”
Най-популярният и обичан актьор Стефан Данаилов едва ли е смогнал да отвори всички подаръци, но със сигурност направи най-подходящият реверанс към своята публика, като й поднесе за спомен от юбилея си красивото издание „Романът на моя живот” в съавторство с Георги Тошев.
Краят на представлението в Народен театър „Иван Вазов“ можете да видите тук.
Фото кредит: Асен Тонев
Заболяването е по рождение, блокира всички мускули и с годините довежда до пълна неподвижност. Николай е в инвалидна количка от 8 годишен, през 2005 г. се влошава дишането му, което оттогава се поддържа с машина. Губи и гласа си. 10 години не излиза навън. Но някаква невероятна сила го кара да не губи духа си. Сам организира кампания, с която купува специална количка с дихателен апарат и получава отново свободата си. Ники споделя, че всичко това е благодарение на добри българи от родината и чужбина и че благодарение на тях и прекрасното му семейство, се радва на своя скорошен 30-ет годишен юбилей. Майка, татко, сестра и две прекрасни племеннички го карат да се усмихва. Връзката на Ники със света е едната му ръка, една клавиатура, една мишка – пише на компютър, което е неговата единствена възможност да общува с хората. „Понякога се чувствам като най-самотния човек на земята, а друг път съм пък най-щастливият, но така е при всички хора. Ние не сме машини. Най-важното, което мога да кажа е, че съм много по-силен от самото заболяване, то не е завладяло сърцето и душата ми и не може да ме спре да мечтая!“
В теб има огромна енергия и позитивизъм. Откъде черпиш този заряд и тази енергия? Имаш ли нещо твое, което ти е като правило - примерно: събуждаш се сутрин и си казваш...?
Не зная как точно става това, но явно идва отвътре, от сърцето ми, тази енергия. Зареждат ме и ме мотивират хората, които са успели да постигнат велики неща. Също така ме зарежда много любовта на живота ми, без която не мога, любимият ми отбор ЦСКА, срещите и разговори с приятели и природата, която ни заобикаля. Нямам някакво правило - просто зная, че животът си струва да се живее и всяка глътка въздух и всеки удар на сърцето струват милион пъти повече от златото. Дори в най-тежките дни си казвам: лягам, спя и съм готов с нови сили за новия ден с усмивка и надежда да е по-добър.
Едно от твоите послания е, че искаш да сбъднеш повече мечти. Какво искаш да ти се случи?
В мечтите намирам спасение! Мечтая да имам възможност да създам свое семейство - най-важното и нормално нещо на света. Искам да имам свой дом, подходящ и удобен за моето състояние, да излизам, когато пожелая без пречката на стълбите. За съжаление ситуацията в България ме е принудила от години да мечтая, но без резултат относно медицински услуги, посещения от лекари и рехабилитация. Имам и мечта да пътешествам много в различни държави, за да видя красотите на света отблизо, но за целта е нужен и специален автомобил. Летях с хеликоптер, но е нужно да вдигна нивото като се кача и на самолет, да видя от високо нашата планета Земя и така да съм една идея по-близо до полет в космоса. Бих искал да мога да наблюдавам нощното небе възможно най-надалеч с помощта на телескоп. Вярвам, че всички мечти могат да се сбъднат, защото невъзможни неща няма, когато има огромно желание.
Как изглежда светът през твоите очи? Твоят град, родината ни?
Светът в момента е едно доста объркано и не леко място за живеене, но пък има надежда да се промени към добро, щом има все още доброта в сърцата на хората. Не ми харесва, че материалните неща и парите са станали най-важното нещо, а по-малко се мисли за силата на духа. Покрай работа, задължения и проблеми някак забравяме да общуваме, да се усмихваме и да бъдем истински хора. Иначе ми харесва, че светът се развива и се откриват нови неща, полезни за бъдещето ни оцеляване. Моят град Калофер е едно прекрасно място, запазило традициите ни през годините. Тук е роден Христо Ботев и духът му е запазен - дори и в мен живее неговият велик и борбен дух, което ме кара да не се предавам. Природата също е едно райско място. Лошо е, че градът се развива с бавни темпове и все още не е в 21 век. Нужна е инициатива - Калофер е прекрасен, но някак изоставен. Малко като Родината ни - красива, но не се грижим за нея достатъчно. У нас например трудно живеят хора като мен, няма достатъчно достъпни места, няма достатъчно помощ. Признавам, че е имало моменти – искал съм да замина навън. Но за мен това би било трудно, а и ако всички заминат, кой ще се бори за промяната. Вярвам в нея, обичам България много, но не харесвам бездействието ни!
Пишеш прекрасно - вдъхновено, емоционално и заразително!
Благодаря за тази оценка! Не правя нещо чак толкова впечатляващо, просто пиша със сърцето си и гледам да бъда винаги истински. Когато останах у дома за близо 10 години, нямах идея какво да правя с живота си. Прииска ми се да използвам стария, хванал прах компютър. В началото не знаех ще мога ли да пиша, само играех на игрите, които имаше. Дори интернет нямах. Случайно открих, че има начин с виртуална клавиатура да пиша и това някак ме мотивира много! Мечтаех да общувам с хора в интернет, в България и по света. Трудно ми беше, не уцелвах лесно буквите, но мотивацията е велико нещо и ми даваше сила. Тренирах всеки ден и после стана много лесно. След като вече имах интернет, започнах да откривам приятели, което прави дните ми щастливи. Смело мога да кажа - това ме спаси да не се предам. Изморително е така да се пише всяко едно изречение, защото имам все по-малко сила, но не се отказвам. Струва си да пиша.
Ти сподели с мен, че би искал да работиш, да си полезен както на другите, така и на себе си. Как си представяш мечтаната работа?
Много бих искал да работя като всички останали и да съм независим, да не чакам наготово. По принцип мечтая да работя в професионално радио, да съм част от екип. Правих опити за интернет радио, занимавах се близо 10 години, но на аматьорско ниво. Вече мечтая за професионално ниво. Много искам с музика да помогна за развитието на града ми. Правих преди време концерт в Калофер, но това е малка част от цялостната ми идея. Мечтая да организирам още концерти, които да прославят моя град. Калофер е в центъра на България и може да стане център на музиката в страната ни или по-точно като център за иновативни музикални идеи. Твърде амбициозен проект, но пък защо не - няма невъзможни неща и всичко е постижимо. Чрез подобна идея бих могъл да създам и професионално радио, звукозаписно студио, музикален клуб и т.н. Това ще бъде в помощ и на самото ми здравословно състояние, да съм по-добре, да си позволя най-нужните неща. За сега е само идея, но ако открия хора и спонсори, които биха ме подкрепили, знам, че много скоро може да има втори, трети, четвърти концерт. Така ще се приближа до целта и ще бъда полезен! Засега съм работил само професията „мечтател“, но е време за действия и да се потрудя!
За нас ти си Посланик на неизмеримия човешки дух. Това е твоето призвание, това е, което ти можеш да дадеш на другите. Едно огромно богатство. Къде се крие магията на твоята сила?
Въпросът е доста сложен, нямам точен отговор. Обяснението ми е, че имам вътре в мен скрита сила и тя някак изплува в трудните моменти. Вярвам, че всеки има такава сила, но не всеки умее да я открие, когато не вярва достатъчно в себе си. Магията може би се крие в това, че имам огромен хъс за живот и все повече ми се живее без значение какво ми е. Все още съм запазил доброто в себе, не съм се озлобил, не се оплаквам. Чудо съм на тази земя и винаги съм се борил. Това умея най-добре. Имал съм много моменти, в които просто не издържам - падал съм, но съм се изправял още по-силен. Разбрах и, че любовта е велика сила и много ми помага да виждам още по-голям смисъл да живея и да се боря за това, което желае сърцето!
Международен Бизнес Алианс.България е организация, която има за цел да обедини на едно място всички българи от целия свят. Ти ни потърси, за да ни кажеш колко прекрасна идея е това. Какво би искал да кажеш на една толкова голяма аудитория от сънародници от различни кътчета по света?
Първо бих искал да кажа, че това да мога да се обърна към толкова много българи по света за мен е чест и голяма възможност. Не зная как ще се приеме това, което споделих, но това е моята история. Надявам се колкото се може повече хора да се обединим и да бъдем като едно голямо семейство, защото така ще бъдем много по-силни. В трудни времена живеем и на никой никъде не му е лесно, но има неща, за които си струва да се бориш, за да има още по-голям смисъл. Разпръснати сме навсякъде, но нашият народ е великия български народ. Вярвам, че на всеки му е много мила България, защото там е коренът ни. Сигурен съм, че ако сме заедно, без значение къде, можем да направим света по-добър. Вярвам, че ще намеря сред вас много приятели и с тяхна помощ и интернет, ще успея да пътувам по света. Гордея се с всички вас, макар да не ви познавам лично, но на мен ми стига това, че сте подкрепили и ще подкрепяте идеята на Алианса. На това прекрасно обединение, от което имаме нужда. Присъединете се още и още и нека покажем, че ние можем заедно и можем да си помогнем един на друг. Успех!
[gallery ids="557,558" type="square" columns="2"]
Фестивалът е съсредоточен върху електронната музика и влиянието й върху останалите културни сфери. Интервюта с артисти, мастер класове с доказани имена от световната сцена, нови аудиовизуални технологии, разисквания върху необятните възможности на акустиката, всевъзможни „джаджи“ и какво ли още не очакват тези, които дръзнат да се изгубят из улиците на Амстердам, само и само да намерят това, което бъдещето може да донесе. Защото размерите на това събитие без съмнение преобразуват света, такъв какъвто го познаваме, в една безкрайна приказка от емоция и музика. Посещавал съм различни интересни места по света, но никога не съм се чувствал толкова безсилен към разнообразието на дадено културно събитие.
Сборна точка на фестивала се счита ADE Hangout place в трансформирания специално за случая театър De Brakke Grond, разположен на една минута от The Dam Square – там, където е разгарът на живота в Амстердам. Тук бяха панелните зали на ADE, където се случваха всички конференции, саунд лаборатории и уоркшопове с имена като Dave Clarke, Reinier Zonneveld, Joris Voorn, Nina Kravitz, Surgeon, Anthony Rother… Паралелно с този поток от информация, всеки посетител имаше възможността да пробва най-новите хитове в технологиите от любимите за ценителите компании като Roland, Native Instruments, Pioneer, Novation, Ableton и много други. Лично аз не се чувствам толкова развълнуван на Коледа, колкото бях по средата на тези зали, пълни с “играчки за възрастни”. Следващите 50 страници не биха ми стигнали, за да опиша всичко вдъхновяващо, до което се докоснах по време на тези дни.
[gallery ids="408,407" type="rectangular"]
Една от повратните точки от цялото пътешествие се случи в петък, когато присъствах на живото изпълнение на златото на българската електрона музика - KiNK, който тестваше нови плейъри от Pioneer. Може би по-правилната дума в случая би била не тестваше, а демонстрираше на Pioneer как те самите да използват собствената си техника. Страхил Велчев е може би най-иновативната фигура в цялата история на българската електронна музика, но неговата история ще бъде разказана в бъдеще поради специалното внимание, което изисква. В моментите, в които слушах KiNK, се чувствах горд от огромното влияние, което един българин има върху световната култура. Точно в моменти като тези вярвам силно в необятните възможности на Международния Бизнес Алианс България, чиято цел е именно да свърже и промотира български таланти и бизнес възможности.
Истинската магия на Amsterdam Dance Event се случваше отвъд стените на De Brakke Grond. Всяко едно кътче от града бе превърнато в малка музикална идилия. Завивайки към някоя малка уличка никога не знаеш какво те очаква – любим артист в магазин за плочи, импровизирано парти на някой градски площад – чака те музика зад всеки ъгъл. Това събитие е същински пример за мощта на едно общество, която е подчинено на обща цел. Започвайки от Централната гара, стигайки до крайните квартали на Амстердам, различни кътчета бяха обагрени в жълто, символизирайки, че ADE е стигнал и до този праг. Това културно събитие размива границите между бизнеса и забавлението, въвличайки всеки по пътя си, давайки един от най-силните примери, които са ми познати, за факта, че заедно се забавляваме по-добре и заедно вървим напред по-лесно.
Текст и снимки: Асен Недялков
Паола Минекова живее в Лондон от 2008 г. Талантлива художничка и мултимедиен дизайнер, тя е привлечена от космополитната култура на британската столица. Творчеството на Паола е вдъхновено от контраста на исторически и ултрамодерни енергии в града.
[caption id="attachment_337" align="aligncenter" width="1600"]
Gaslight London, Acrylic on Panel[/caption]Тя черпи вдъхновение и от художественото наследство на родината си България, където живеят родителите й. Неин баща и наставник е известният скулптор Иван Минеков. Паола съчетава българската стилистика и артистични тенденции – получава част от образованието си в София, със съвременната лондонска художествена сцена. Резултатите са зашеметяващи.
“Бих искала да подчертая какво огромно значение за кариерата ми има мрежата от контакти”, казва Паола. “Всеки път, когато се местех в друга държава – живяла съм в Израел и Холандия преди да дойда в Обединеното кралство - изграждах всичко наново. Бях в непрестанно търсене на нови контакти и срещи с хора. Когато се преместих в Лондон и започнах да участвам в нетуърк събития, кариерата ми наистина полетя!“
Освен откриването на възможности за срещи с вълнуващи хора, новите контакти отварят врати за големи художествени проекти. Паола участва в самостоятелни и партньорски изложби, в обществени художествени проекти като първия Faberge Big Egg Hunt и Elephant Parade National Tour. Автор е на стенната “Вековна Мозайка“ (“CENTENARY MOSAIC” - Institue of Education Students`Union Community Mural”, London) и много други.
[caption id="attachment_342" align="aligncenter" width="1800"]
Twiggie on Tour, intu Elephant Parade, Faberge Big Egg Hunt, Centenary Mosaic community project at IOE London[/caption]“Cилата на взаимоотношенията в мрежа ме вдъхновяват и аз съм уверена, че Международен Бизнес Алианс.България може да бъде изключително поле за подкрепа на българския бизнес, който да открие нови възможности за разрастване на широка международна основа”, споделя Паола.
Даровитата художничка се надява, че IBA.Bulgaria ще помогне и на младите хора, като съдейства за тяхното лично и професионално развитие, предлагайки им достъпен и бърз начин за свързване с подходящите хора във всяка индустрия – тези, които биха могли да им помогнат в началото на тяхната кариера.
Една от личните амбиции на Паола е да популяризира българското изкуство на международно ниво: “Убедена съм, че IBA ще бъде брилянтна възможност в постигането на тази цел!”
[caption id="attachment_345" align="aligncenter" width="1600"]
Plovdiv, Acrylic on Paper[/caption]View Paola's portfolio at paola.art
Picture Credits: Paola painting Twiggie: © Kristina Kashtanova | Twiggie on Tour: © intu | Colourful World, Faberge Big Egg Hunt: © Michael Murphy | IOE Community Project: © Suzanne Mitchell