Elysium Preview Issue

Welcome to the Preview Issue of Elysium Business Magazine (Autumn 2017).

ISSN 2517-7583 (Digital)

Пилотен брой на списание Елизиум

Добре дошли в пилотния брой на бизнес списание Елизиум (Есен 2017).

ISSN 2517-7583 (Digital)

Пазя всяка среща в моята емоционална памет

[caption id="attachment_925" align="alignleft" width="383"] Georgi Toshev, Portrait by Rumen Vasilev[/caption]

Георги Тошев споделя, че най-голямата му инвестиция е тефтерчето му с телефонни номера на българи във всяка една точка на планетата.

Георги е първият българин, който осъществява идеята да представи и свърже българите от целия свят – нещо,  което прави повече от 8 години с телевизионното предаване „Другата България“. Журналист в български и световни медии, продуцент, интелектуалец, бохем по душа, Георги винаги е на път и разделя времето си между София и Париж, където живеят неговата дъщеря и майка й. Неизброимите му проекти го водят всеки месец в различен край на света, където продължава да среща българи.

Как стигна до реализацията на „Другата България“, Георги?

Като един неосъществен емигрант от средата на 90-те години исках да си отговоря на въпроса къде животът би се случил като мечта - тук или в „Другата България“! С колеги реализирахме телевизонен проект, който в продължение на няколко години се опита да търси отговорите на хора с различно образование, различна социална среда, опит, възраст, мечти. Не съм предполагал навремето как този проект ще бележи и до днес моя живот. Не само, защото пътувам и живея между различни култури, държави, езици, но защото се чувствам част от един динамично променящ се свят. Срещнах над 6000 българи по целия свят, които ме допуснаха до своя свят, споделиха тревоги, радости, мечти. Щастлив съм, че като телевизионен формат „Другата България“ правеше резултати много по-добри от редица реалити формати днес. Значи е бил необходим. След това предаването даде повод и на други колеги да се поинтересуват от живота на нашите сънародници по света, което означава, че усилията на екипа ни са си стрували. Да не забравяме, че над 2 милиона българи живеят извън България, а колко много българчета се раждат по света е друга тема.

Кои хора пазиш в твоето емблематично тефтерче – известни личности или всички срещи по света, които допълваш?

Пазя всяка среща в моята емоционална памет. Не деля хората на известни и неизвестни. Щом съм се срещнал с тях, значи са ми били важни. А тефтерчето с годините набъбна. В него вече има и много чужденци, с които животът и професията ме среща. Сред тях и много популярни личности, стойностни хора с мисии.

Защо така упорито градиш контакти и разказваш с вдъхновение за тях?

Защото вярвам в общуването, в споделянето, в преодоляването на границите и предразсъдъците във всички сфери, не само геополитически.

Как успяваш да поддържаш всички тези контакти и къде откриваш смисъла и силата на този огромен световен „нетуърк”?

В професионален, а и в личен план човек живее в мрежа от контакти. Това е част от съвременния ритъм на работещия, правещия човек. Аз съм динамичен човек и харесвам движението, обмяната на идеи, осъществяването им. Не мога да си представя живота сам. Не ми е интересно. Обичам да работя в екип, по възможност с по-талантливи и способни от мен.

Обиколил си 186 държави, срещнал си хиляди българи – помниш ли всяка една история и има ли такива, които са те белязали дълбоко?

Истории много - и смешни, и разтърсващи. Имам си обаче една среща, с бай Иван, в провинция Чако в Мексико. Родил се е на кораба, с който в началото на миналия век пътували неговите родители към по-добрия живот. Целият му живот минава в Мексико, говори прекрасен български език, никога не е бил в България. Но на стената в прогизналата от влага малка къща има една огромна карта на България. Всеки път като я погледнеше, очите му се изпълваха със сълзи. Попитах го как се обича нещо, което не познаваш? А той ми отговори: „със сърцето”! Това е моята история за принадлежността ти към едно място, език, култура. Не байряци и татуиран Левски на гърдите, а усещане за принадлежност.

[caption id="attachment_927" align="alignleft" width="438"] Georgi Toshev with Professor Pimpirev, Antarctic Continent[/caption]

„Другата България“ е символ на общност, в която хора с една родина, съществуват в различни географски точки. В тази другата България, само успешни хора ли живеят?

Успехът е нещо относително, което аз не се наемам да обясня. За един това са парите, за друг социалния статус, за трети професионалната реализация, за четвърти семейното щастие. Може би е от всичко по малко, но за мен успехът е удовлетвореност, осъщественост, необходимост. Хората са различни. И това е чудесно, защото ако всички бяха красиви и добри, нямаше как да разберем, че са такива....Успехът е усещане за необходимост - на себе си и за другите.

Какво ти дадоха и на какво те научиха тези 8 години с неизброимите срещи с българи по цялото земно кълбо? 

Дадоха ми едно по-голямо знание за българина, за неговия дух, комплекси, предразсъдъци, качества и недостатъци. Научиха ме да не съдя другите, а да се уча от техните успехи и провали, да търся чрез тях отговори на въпроси, които ме вълнуват днес. Научих се на емпатия. Срещам забележителни личности. Те ме правят наистина богат на впечатления човек.

[caption id="attachment_929" align="alignleft" width="437"] Georgi Toshev with Monica Bellucci in Emir Kusturica house in Drvengrad[/caption]

С кои свои интервюта най-много се гордееш и кои срещи би искал да повториш? 

Не обичам да повтарям нищо в живота си, дори успехите. Аз съм нетърпелив и бързо следвам следващата си мечта. Не седя на едно място, опиянен от успеха или депресиран от провала. Интервютата, които съм направил преди, са документ за времето, за средата на една личност. Те са моята рефлексия като човек и журналист да разкажа една конкретна история, без претенцията да я изчерпя. Имам добри интервюта, но имам и недотам сполучливи. И двата типа разговори обаче не бих повторил, защото те принадлежат на миналото. Аз обаче живея в настоящето.

Какви усещания оставят у теб срещите с известни личности като Стинг, Пласидо Доминго, написа и книга за АББА?

Те са като всеки човек - вълнуват се, имат силни и слаби моменти, обичат, ядосват се. Но има нещо, което ги отличава от нас - създават музика, филми или нещо друго, което ние, обикновените, не можем да създадем, но можем да се възхитим. Талантливите личности винаги са ме вдъхновявали.

[caption id="attachment_928" align="alignleft" width="427"] Georgi Toshev with Benny Andersson, ABBA[/caption]

Малко хора могат да издържат на твоето „темпо“ на живот и работа. Откъде черпиш невероятната си енергия?

Това е моят начин на живот, моят ритъм. Понякога страдам, че се налага в движение да се разделя с много хора, понякога ценни за мен, но те имат друг ритъм. Обичам неспокойството на духа, липсата на предразсъдъци, готовността да се хвърлиш в едно приключение, без да се интересуваш от резултата.

Защитник си на идеята, че трябва да се помага на младите хора в техния професионален и творчески път. Дали младите българи по света са нашата нова надежда? 

Аз вярвам, че единствено, помагайки на младите хора по пътя им, имаме шанс да променяме този свят, който невинаги харесваме. Възхищавам се на младите българи, че имат цел, търсят посока, не се отказват лесно. Имат и самочувствие, което е важно, за да успеят.

Преди доста по-често се употребяваше думата „емигрант“. Днес повече говорим за глобален свят, в който всеки може да избира къде да работи и живее. Мислиш ли, че българите по света продължават да изпитват носталгия?

Днес светът е постижим и въпреки опитите на някои сили да ни внушат, че Обединена Европа, Шенген са глупости, аз вярвам в отварянето на границите, свободното пътуване, движението на работна ръка. Въпрос на регулация е да се постигне добрия модел на съжителство на различни култури, религии, раси. Носталгията е лично преживяване, което не се наемам да анализирам. Всеки от нас го е преживявал, независимо дали пътува или за постоянно се е установил някъде извън родината. За мен носталгията е емоция.

В този смисъл как приемаш идеите на IBA?

Чудесно е, че се появи проект, който да събере българския бизнес. Вярвам в ценностите, които декларират неговите учредители. Надявам се това да се превърне в работеща пл��тформа за всички нас.

I Keep Every Meeting in My Emotional Memory

[caption id="attachment_925" align="alignleft" width="383"] Georgi Toshev, Portrait by Rumen Vasilev[/caption]

Georgi Toshev says his biggest investment is his address book with phone numbers of Bulgarians in every part of the planet.

Georgi is the first Bulgarian to use TV presenting to connect Bulgarians from all over the world - something that he did for more than eight years with his TV show “The Other Bulgaria”. A journalist in Bulgarian and international media, producer, intellectual, bohemian, Georgi is always on the road and divides his time between Sofia and Paris, where his daughter and her mother live.

How did you come to create “The Other Bulgaria”, Georgi?

Like an unfulfilled immigrant from the mid-1990s, I wanted to answer the question where life could happen as in ‘the dream’ - here - or in “The Other Bulgaria”! With my colleagues we created a television programme that for several years tried to look for the answers from people with different educations, different social environments, experiences, ages, dreams. I had no idea at the time how this project would affect my life today. Not just because I travel and live between different cultures, countries and languages, but because I feel part of one dynamically changing world. I’ve met over 6000 Bulgarians across the globe who have allowed me into to their world, and shared their anxieties, joys and dreams with me. I’m happy that as a television format “The Other Bulgaria” scored much higher than a number of reality shows today. That means it was a programme which was needed. The show gave an impetus to other journalists to inquire about the lives of our compatriots around the world, which means that the efforts of our team were worth it. Let’s not forget that over 2 million Bulgarians live outside Bulgaria, and how many Bulgarians are born around the world is another whole story.

Which people do you keep in your emblematic address book - celebrities or all the people you’ve met?

I keep every meeting in my emotional memory. I do not divide the people into famous and unknown. If I’ve met them, they were important to me. And the address book grew with the years. My book also holds the memories of many foreigners with whom I have come across through life or through work. Among them there are some very popular personalities, valuable people with missions.

Why are you so busy building contacts and telling their stories with inspiration?

Because I believe in communicating, sharing, overcoming borders and prejudices in all spheres, not only geopolitically.

How do you manage to maintain all these contacts and where do you find is the meaning and power of this enormous “world”?
In a professional and personal way, one lives in a network of contacts. This is part of the contemporary rhythm of the working man, of the doer. I am a dynamic person and I like the movement, the exchange of ideas, their realisation. I can not imagine life alone. It would be boring. I like to work in a team, preferably with people who are more talented and capable than me.

You’ve travelled to 186 countries, met thousands of Bulgarians - do you remember every single story and are there any that have affected you deeply?

There are many stories - both funny, and moving. One time I met a guy, Ivan,  in the Province of Chaco in Mexico. He was born on the ship his parents were sailing on at the beginning of the last century, in search of a better life. He has spent his whole life in Mexico, yet he speaks  wonderful Bulgarian, even though he has never actually been in Bulgaria. Yet on the wall in his damp little house there is a huge map of Bulgaria. Every time he glanced at it, his eyes filled with tears. I asked him how can you love something you do not know? And he replied, “With the heart”! This is a story about belonging to one place, language, culture. No flags or patriotic tattoos on the chest,  just a sense of belonging.

“The Other Bulgaria” is a symbol of a community in which people with one homeland exist in different geographic locations. Do only successful people live in this other Bulgaria?

[caption id="attachment_927" align="alignleft" width="438"] Georgi Toshev with Professor Pimpirev, Antarctic Continent[/caption]

Success is something relative that I do not dare explain. It can mean money, social status,  professional realisation, family and personal happiness. Perhaps it’s a bit of everything, but for me success is satisfaction, realisation, necessity. People are different. And this is a wonderful thing, because if everyone was beautiful and good, we would not realise that that’s what they actually are .... Success is a sense of being needed - by yourself and others.

What did you acquire and learn in these eight years filled with countless meetings with Bulgarians living all around the world?

They gave me more knowledge about the Bulgarian people, about their spirit, complexes, prejudices, qualities and disadvantages. They taught me not to judge others, but to learn from their successes and failures, to look back at them for the answers to questions that concern me today. I learned empathy. I meet remarkable individuals. They make me a man truly rich of experiences.

Which interviews are you most proud of and which meetings would you like to repeat?

[caption id="attachment_929" align="alignleft" width="437"] Georgi Toshev with Monica Bellucci in Emir Kusturica house in Drvengrad[/caption]

I do not like to repeat anything in my life, even the success. I am impatient and quickly move on to my next dream. I do not sit in one place, intoxicated by success or depressed by failure. The interviews I’ve done before are a document of time, of the environment of one person. They are my reflection as a person and journalist to tell a particular story without the claim to exhaust it. I have good interviews, but I also have less successful ones. Both types of conversations I would not repeat, because they belong to the past. I live in present.

What feelings are you left with you after meetings with celebrities like Sting, Placido Domingo, and after you wrote a book about ABBA?

[caption id="attachment_928" align="alignleft" width="427"] Georgi Toshev with Benny Andersson, ABBA[/caption]

They are like every human being - they are excited, have strong and weak moments, they love, they get angry. But there is something that distinguishes them from the rest of us - they create music, movies or things that we cannot create, just admire. Talented people have always inspired me.

Few people can withstand your “pace” of life and work. Where do you get it from, this incredible energy?

This is my way of life, my rhythm. Sometimes I suffer from having to keep going and it separates me from many people, some of whom are precious to me, but they have a different rhythm. I love the restlessness of spirit, the lack of prejudices, the willingness to throw yourself into an adventure without being interested in the result.

You defend the idea that young people should be helped in their professional and creative path. Are young Bulgarians around the world our new hope?

I believe that only by helping young people on their way, we have a chance to change this world that we do not always like. I admire young Bulgarians - they have a goal, they are looking for direction and do not give up easily. They also have a self-confidence that is important to succeed.

Before we used the word “emigrant”. Today we are talking about a global world, where everyone has the right to freely choose where to work and live. Do you think  Bulgarians around the world continue to feel nostalgia?

Today the world is attainable and despite the attempts of some forces to convince us that United Europe and Schengen are nonsense, I believe in open borders, free travel, and free  movement of labour. It is a matter of regulation to achieve a good model of coexistence between different cultures, religions, races. Nostalgia is a personal experience that I wouldn’t allow  myself to analyse. Each of us has experienced it, whether traveling or settling permanently somewhere far from our native country. To me, nostalgia is emotion.

In this sense, how do you accept the ideas of the IBA?

It’s great that a platform is being launched to bring together Bulgarian businesses and help people explore, learn and understand how to work together in this global world. I believe in the values declared by its founders and the goals they have set. I hope that it goes on to develop as more than an emotional encounter, and becomes a working platform.

The Bulgarian hotel in Schwerin

At the end of the day, when we sat by one of the many lakes in the region for a drink and to grab a bite, we were treated to a live classical music concert… and it made me want to tell you about our weekend in this beautiful German town that has somehow sprouted in between all the water that surrounds it.

Visiting Schwerin in Germany is a must. If you look at it on a map, you will inevitably notice more lakes than you can count. Schwerin's fairy tale castle is truly beautiful. Naturally, it is built in the middle of a lake. Spring hasn’t come to Schwerin here yet (imagine how glorious it would be when it does) but even now the gardens of the castle are wonderful. The entire city centre is very picturesque, with it’s stunning 18th and 19th century buildings.



When you come to Schwerin, stay at Hotel am Hauptbahnhof. It may not be the most luxurious hotel in town (we found it by chance), but it's the place to stay! The owners, Svetla and Deyan, are Bulgarian, originally from Veliko Tarnovo. Nine years ago they sold whatever they could in Bulgaria, moved to Schwerin, took two mortgages and bought a slightly demolished former hotel. Without going into too much detail, they have created a wonderful and welcoming place, starting  from scratch and without even knowing the language to begin with. They told us they wanted to give their children the means to pursue their own dreams while preserving their honest and heartfelt hospitality as a central value of their business.

In the restaurant, we enjoyed Svetla’s Bulgarian home cooked food, on the backdrop of Bulgarian folk music and beautiful pictures from Bulgaria. At lunch we were served with Slivovitsa  (traditional Bulgarian brandy), and for dinner we ordered a pumpkin pie and a homemade cake. The hotel also sells Bulgarian cosmetics, based on the famous Damascena rose oil.

But that's not why I like Hotel am Hauptbahnhof and the people who run it. It is because these are the kind of Bulgarians who make me feel good about being Bulgarian myself. People who have proven that ‘they can’. And seeing them so successful brings me great joy that I absolutely want to share with you. This was not Svetla and Deyan’s first attempt to run a business. They had a restaurant back in Bulgaria, however, it did not work out for them. And now, here is their dream come true, on a much larger scale, regardless of all the hardships they experienced early on.



Today, Svetla and Deyan speak fluent German, continue to work hard, make plans in a predictable environment, provide jobs to others and have brought our national culture to the heart of a tourist German city. And I wish they embodied  the face of Bulgaria abroad. I want all the emigrants who have left behind the security of the familiar to start somewhere anew, to succeed in proving themselves despite all difficulties that every such painful new beginning requires, despite of all they've given up. I wish them the courage and strength to believe that everything is up to them and that they have no excuse not to believe.

Now, if and when you come to Schwerin, you must visit the family of Svetla and Deyan Ivanovi, if only to talk to them. And the next time you wish to give up on your dream, because of all the reasons, right or wrong, please remember, every failure happens first in our heads. And so does every success.

Pictures: Radina Ralcheva

 

Българският хотел в Шверин

Посетете Шверин в Германия. Задължително. Спретнато, прекрасно градче, което някак си се е промъкнало между всичката вода наоколо. Ако вземете една карта и я погледнете, ще забележите неизбежно, че тук има толкова много езера, че не можете да ги преброите. А замъкът на Шверин е наистина красив. Съвсем като приказен. И е заобиколен от езеро (разбира се). Тук все още не се е раззеленило, така че не е така впечатляващо, както би било, ако е зелено, но дори и сега градините на замъка са прекрасни. Целият център на града също е много хубав, със стари сгради от 18 и 19 век. А в края на деня, когато седнахме край едно от многото езера да се припичаме и да пийнем по нещо, слушахме на живо класическа музика...

Един уикенд ще е достатъчен да разгледате Шверин, така че не го пропускайте. А когато дойдете, елате в Hotel am Hauptbahnhof. Не е най-луксозният в града, случайно попаднахме в него, обаче това е вашият хотел. Стопаните са българи. От Велико Търново. Дошли са в Шверин преди 9 години, продали каквото могли в България, взели две ипотеки и купили леко порутен бивш хотел. Да не навлизам в подробности, но Светла и Деян, ей така, от нулата, без дори да знаят езика в началото, са направили чудесно, гостоприемно място. Ние дори не знаехме, че българи държат хотела, докато самата Светла не ни посрещна на български. И от там голяма приказка си отворихме. Чудесно семейство, което с много хъс, отношение и работа, успява да изгради бизнес и да го развива, да даде шанс на децата си да реализират мечтите си и да запази една непринудена сърдечност и гостоприемство, които грабват.

В ресторанта се сервира българска кухня, при това приготвена като у дома, звучи българска фолклорна музика и се прожектират прекрасни снимки от България. А в хотела продават също българска козметика на базата на рози.

На обяд ни почерпиха със сливовица, на вечеря ни почерпиха с тиквеник и домашна торта. Но не затова толкова харесах мястото и хората, които са го направили такова. А защото точно такива сънародници ме карат да се чувствам добре като българка. Сънародници, които доказват, че може.

И да виждам такива успели българи ми е огромна радост, която искам непременно да споделя. Тези хора са опитали да направят успешен бизнес в България преди да дойдат тук. С ресторант, обаче не се е получило. А тук е станало, и то в доста по-мащабен вариант. Без никакъв опит, познания за средата и дори базисни знания на езика.

Днес това семейство говори чудесен немски, продължава да работи упорито, крои планове в една предвидима среда, дава работа и на други хора и е пренесло националния ни колорит в сърцето на един туристически немски град. И ми се иска, толкова ми се иска, такова да е лицето на България извън родината. И ми се иска всички емигранти, които започват някъде отначало и им е трудно, и са оставили зад гърба си сигурността и познатото, за да се доказват от под нулата някъде, които осъзнават болезнено, че всяко такова начало изисква да се откажеш от много неща (поне за някакъв период), да рискуваш, да нямаш подкрепа и т.н., да могат да прочетат за сем. Иванови в Шверин. И това да им даде кураж и сили, за да повярват, че всичко си зависи от тях и че нямат извинение да не си вярват. Не ако, а когато дойдете до Шверин, задължително посетете сем. Иванови, дори и само, за да си поговорите с тях. А следващият път, когато понечите да се откажете, понеже не знам си какво си, дано се сетите, че всеки провал си го причиняваме сами. Той се случва първо в главите ни. Както и всеки успех.

Снимки: Радина Ралчева

 

Американската мечта на Кармен

Знаете ли кое е общото между Кит Харингтън (Джон Сноу от Игра на Тронове) и неговия екранен приятел Джон Брадли (Самуел Търли), Кристен Стюарт (Бела Суон), рок звездата Джийн Симънс от Kiss и режисьора на Междузвездни войни Джей Джей Ейбрамс? Гримира ги една млада българка с арменски произход - Кармен Хаик Петров, бакалавър по криминално право.

В момента Кармен работи за CBS в Ню Йорк, основно за шоуто Entertainment Tonight. Гримира гостите и в популярните предавания като Dr Phill, Good morning, America, The View и The Talk.

Отскоро има и свое студио.

Разбира се, успехът върви ръка за ръка с някои гафове.
"Един от най-срамните моменти в кариерата ми е, когато гримирах Мери Стюарт Мастерсън и Кристен Стюарт за снимките на Филмовия фестива Трайбека. Това беше и първата ми среща със звезди. Изведнъж като в забавен кадър видях от ръката ми да капва огромна капка фондьотен и да се приземява на роклята на Мери Стюарт Мастерсън. Представете си едно голямо бежово петно на светлосинята й рокля, с която след 15 минути щеше да се снима за фестивала – ужас!" Но както споделя Кармен - важното е да запазиш присъствие, защото голяма част от звездите са просто нормални хора.

Кармен има съвет за дамите, които се подготвят за бизнес среща и тези, които ще се гримират за бляскаво вечерно събитие.

Повечето бизнес дами не си слагат изкуствени мигли и като цяло искат гримът им да е много натурален. На бизнес срещи гримът не трябва да се забелязва, той само придава завършеност и свежест на лицето. Вечерният бизнес грим може да бъде малко по-силен, примерно да се сложи повече цвят на очите или някакво по-ярко червило.

Когато става въпрос за снимки на червения килим, там гримът е изключително важен аксесоар. И много по-тежък, тъй като е направен за снимки. Трите неща, на които най-много се обръща внимание са:

• как е облечен човекът


• как му е направена косата


• и какъв е гримът

Открийте повече за Кармен в пролетно-летния брой за 2018 г. на бизнес списание Елизиум. И докато чакате, погледнете видеото на Кармен, в което тя гримира известната водеща на телевизионното шоу Тhe Lady Gang - Келти Найт.

🎥 PRESS PLAY ▶ We are back at it. When my fave face @keltie is in NY we GLOW! Products used: FACE: @weleda Skin Food @elizabetharden 8 hour cream @fentybeauty primer @narsissist sheer glow foundation "Medium 2 Santa Fe" @palladiobeauty blush "Toasted apricot" @toofaced bronzer "beach bunny" @coverfx enhancer drops "sunlight" @kkwbeauty contour kit "medium" EYES: @nyxcosmetics "love you so mochi" @elegantlashes "short + medium" BROWS: @anastasiabeverlyhills clear brow gel + brow wiz in "medium brown" LIPS: @buxomcosmetics "centerfold" whipped soft matte lip color @kyliecosmetics "literally" lip gloss 💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️ HAIR by @kalielawrence MUSIC 🎶🎶 credit the amazing @iveta.mukuchyan 🎶🎶❤❤❤

A post shared by Karmen Haik (@karmenhaik) on Jan 23, 2018 at 12:09pm PST

Karmen's American Dream

Do you know what Kit Harrington (John Snow from Game of Thrones) and his screen friend John Bradley (Samuel Turley), Kristen Stewart (Bella Swann), rock star Gene Simmons from Kiss and Star Wars Director JJ Abrams have in common? They share the same make up artist - a young Bulgarian woman with Armenian roots - Karmen Haik Petrov, a Bachelor of Criminal Law.

Karmen currently works for CBS in New York City, mainly for the Entertainment Tonight show. She also does the make up for guests in the popular shows Dr Phil, Good morning, America, The View, The Talk and others.

Recently, she opened her own beauty studio.

Of course, success goes hand in hand with some gaffes. ‘One of the most embarrassing moments in my career is when I was doing Mary Stuart Masterson and Kristen Stewart’s makeup for the filming of the Tribeca Film Festival, said Karmen. ‘This was the first time I had worked with stars. Suddenly, as if in slow motion, I saw a huge drop of foundation fall from my hand and land on Mary Stuart Masterson's dress. Imagine a big beige spot on her light blue dress, which she was to be filmed wearing at the festival in 15 minutes - it was dreadful!’. It's important to keep your cool though. As Karmen shares, stars want to be treated as ordinary people.

Karmen has some advice for ladies who are preparing for a business meeting and those who need makeup for a glamorous evening event:

Most business ladies do not wear artificial eyelashes and generally want their makeup to be very natural. At business meetings makeup should not be noticed, it only gives a finish and freshness to the face.

Evening business makeup can be a little bit stronger, for example put on a bit more eye colour or apply a brighter lipstick. When it comes to red carpet photos, it’s a different story -  there makeup is a very important accessory. It is much heavier, as it is meant to work for the camera. The three things to pay attention to are:

• how you are dressed


• your hairdo and of course


• your makeup

You can find out more about Karmen in the next issue of Elysium Business Magazine. In the meantime, here's a video tutorial of Karmen at work, with TV presenter Keltie Knight from the Lady Gang.

🎥 PRESS PLAY ▶ We are back at it. When my fave face @keltie is in NY we GLOW! Products used: FACE: @weleda Skin Food @elizabetharden 8 hour cream @fentybeauty primer @narsissist sheer glow foundation "Medium 2 Santa Fe" @palladiobeauty blush "Toasted apricot" @toofaced bronzer "beach bunny" @coverfx enhancer drops "sunlight" @kkwbeauty contour kit "medium" EYES: @nyxcosmetics "love you so mochi" @elegantlashes "short + medium" BROWS: @anastasiabeverlyhills clear brow gel + brow wiz in "medium brown" LIPS: @buxomcosmetics "centerfold" whipped soft matte lip color @kyliecosmetics "literally" lip gloss 💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️💁🏼‍♀️ HAIR by @kalielawrence MUSIC 🎶🎶 credit the amazing @iveta.mukuchyan 🎶🎶❤❤❤

A post shared by Karmen Haik (@karmenhaik) on Jan 23, 2018 at 12:09pm PST

Да бъдем здрави, работейки: 10 топ съвета

Инес Субашка, персонален треньор и сертифициран диетолог ви съветва.

1. Без оправдания!

Хората, които се занимават с бизнес, знаят че когато човек търси възможности, ги намира. За да имат успех, трябва да излязат от рамките на оправданията защо не могат или нямат време.

2. Определете си точни дни и час, в който да се движите. Приемете го като почасова работа и не записвайте никакви други задачи в графика ви точно в този час.

3. Започнете от закуската – пригответе си нещо здравословно вкъщи, примерно: здравословна палачинка, овесени ядки с кисело мляко, ядки и плод; яйца с авокадо и зеленчуци.

.



4. Движението не е само тренировката - качвайте се по стълбите и на всеки два часа се изправяйте, за да извършете някакво движение - разтегнете се, направете няколко статични напада, клекнете и постойте 30-60 секунди.

5. Не пропускайте следобедната закуска.Тя ще ви даде енергия и ще ви помогне да не прегладнявате. Вземете си кутийка котидж сирене, плод и малко ядки; протеинов шейк, лъжица тахан и боровинки.

6. Не стойте до последно на компютъра – прекарайте последния час преди лягане, далече от екрана. Това ще ви помогне да заспите, да се чувствате отпочинали и има позитивен ефект върху хормоните, които се освобождават.

7. Не паркирайте пред вратата. Паркирайте на 10-15 минути от мястото, където трябва да отидете и извървете разстоянието пеша.

8. Използвайте обедната почивка, за да излезете на слънчева светлина, не стойте цял ден в офиса.

9. Когато се храните навън, не си поръчвайте засукани ястия, а храни, които са максимално близо до естествения им вид.

10. Тренирайте за цяло тяло, а не на мускулни групи – така ще предизвикате по-добър хормонален отговор в тялото и за малко време, ще имате по-голяма възвращаемост.

Очаквайте повече от Инес за здравословния начин на живот в следващия брой на Elysium.

How to stay healthy at work: 10 top tips

By Ines Subashka, personal trainer and certified nutritionist:

1. No excuses!

People in business know that when you look for opportunities, you find them. To be successful, you have to stop thinking why you can’t or have no time.

2. Schedule your exact days and times to take exercise

Take it as an hour’s work and don’t arrange any appointments during this time.

3. Start with breakfast - prepare yourself something healthy at home, for example a healthy pancake, oatmeal with yoghurt, nuts and fruit; or eggs with avocado and vegetables.



4. Moving includes more than just training - climb the stairs and every two hours if you are sitting, straighten and move - stretch, do a few lunges and a few squats.

5. Do not miss out an afternoon snack. It will give you energy and will help you not to starve. Take a box of cottage cheese, fruit and some nuts; a protein shake, or a spoon of tahana and blueberries.

6. Do not stay too late on the computer - spend the last hour before bedtime away from the screen. This will help you fall asleep and it has a positive effect on the release of hormones.

7. Park 10-15 minutes from where you need to be and walk the rest.

8. Use your lunch break to get out in the sunlight, do not spend the whole day in the office.

9. When you eat out choose non processed foods where possible.

10. Train your whole body, not muscle groups -  you will get a better hormonal response and you will have a great return in a short time.

Look out for more healthy living tips from Ines in the next issue of ‘Elysium’

"Улицата към изкуствата"

В нашата нова рубрика "Образование", ще ви представим културни проекти на български студенти в чужбина. Започваме с "Улицата към изкуствата", която е уеб документален филм, създаден по програмата на Art & Com License 2 на университета Jean Jaurès в Тулуза. Международният екип бе съставен от трима френски студенти, един испански и един български студент, като всички показаха истинска отдаденост, креативност и умения за съвместна работа. Техният продукт е вдъхновен от истории от реалния живот, модерните технологии и възможностите на новите вдъхновяващи начини за разказване на истории.

Този, който следва линка в документалния филм, получава ролята на посетител в Тулуза, който чрез стремежа да намери целта си - Каубойът от Тулуза, градска легенда, като стъпка по стъпка открива различни персонажи, които творят по улиците на френския "Розов град".
Различни художници, странни, анонимни, млади, дискретни или екстравагантни, целта на уеб документалния филм е да ни представи Тулуза през различни гледни точки: дори и да си роден в Тулуза, проектът все пак ще те потопи в историята, като те прекара през малките улички и те накара да погледнеш отблизо, да гледаш и да слушаш.

Търсенето на Каубоя от Тулуза е за жалост напразно, тъй като дори и младите продуценти не успяха да намерят този митична личноост. Уеб документалният филм е претекст за покана на потребителя да бъде по-внимателен към своята градска и художествена среда. Независимо дали сте от Тулуза, независимо дали сте в контакт с този легендарен характер от сърцевината на тази история, всички сме любопитни да знаем кой е той и тайно си пожелаваме да го срещнем по време на някоя обикновена разходка из улиците на необикновения "розов град".

Вижте видео проекта тук.

Кредит - проектът е реализиран от:
Jan Amor
Loic Arsal
Camille Cano
Leane Picron
Asen Nedyalkov

С благодарност към:
Amanda Rueda
Isabelle Moretti
Nathalie Michaud
Всички граждани на Тулуза, които разказаха за Каубоя 

С участието на:
Флейтистът Stephan
Компанията 1Watt
Каубоят от Тулуза

Корица: ©tykhyi/123RF.COM

Да образоваш, докато продаваш

Aтанас Вълев пристига в САЩ преди повече от 20 години за участие в агро семинари. Преди 9 години регистрира марка кисело мляко „Тримона“. През 2016 г. „Тримона“ взима първо място в престижната американска класация на“Dairy Food” за нови млечни продукти, състезавайки се с над 200 други производители в страната. Достига и до финала на конкурса „Произведено в Америка“ на популярната водеща Марта Стюърт. Днес „Тримона“ може да се намери в над 700 магазина на територията на САЩ и тази бройка нараства. Атанас Вълев живее в Лонг Айлънд, има офис в Манхатън и продължава да работи почти 18 часа в денонощието.

Сложили сте в името на киселото мляко думата „българско“.

При тази огромна конкуренция можехме да му сложим някое модерно име, да правим като всички. Но млякото е българско, то е част от културата ни. Човек трябва да заложи на различното, макар че то по-трудно се налага на пазара. Въпросът е да успеем да го разкажем на света. „Тримона“ е посланик на тази част от културата ни, чрез него хората могат да научат повече - какво е България, къде се намира, че там се прави най-хубавото кисело мляко, че там именно е родината на закваската!

Кои бяха първите стъпки за “Тримона”?

Моята история не е по-различна от тази на хиляди други като мен, като на един производител на доматен сос в Италия примерно. Започва в кухнята, ресторанта, гаража... Дойдох в Америка с две бурканчета кисело мляко, от тях заквасихме други, за нас. В началото сам носех мляко до био магазини в Манхатън, пътувах часове. Беше денонощен труд.



Да научиш хората – това ли е тайната на добрия маркетинг?

Да образоваш, докато продаваш, е най-добрият начин за промоция. Създателят на продукта е емоционално ангажиран, енергията, която той ще предаде, не може никой друг да даде. Между 2013-а и 2015 година съм направил лично над 300 промоции по 4-5 часа всяка. Неспирно участвам в симпозиуми, конференции, форуми, срещам се с медицински лица и диетолози, специалисти в сферата на здравословното хранене, писатели. Да опознаваш нови хора, да получаваш нови знания, да докосваш – това е смисълът на бизнеса и на това лежи неговото успешно развитие. Сега предстои да започнем серия от уебинари, в които ще има отново много информация, факти, рецепти, съвети. Уверил съм се, че комуникацията с хората и поднасянето на полезна информация е най-правилният маркетингов подход.

Простичко казано – мрежата от контакти е в основата на развитието на бизнеса. А това защитава идеята за създаването на IBA. 

Безспорно! Напълно поддържам идеята за свързването на българското предприемачество по света. Вярвам, че Алиансът ще е направен на много професионална основа и това ще даде възможност всички в него да работим по-добре.

Как ще се развива „Тримона“? 

Първо трябва да навлезем обширно на тукашния пазар, защото – както се казва – сега само сме “надраскали” повърхността. С повече капитал, за да сме по-спокойни и по-свободни, ще можем да мислим за разширяване и навън. Вече имаме запитвания от Азия, Холандия, Франция, Англия... В момента произвеждаме около 40 000 литра на месец, мандрата е в северната част на щата Ню Йорк, животните се гледат на свобода, пасат чиста планинска трева.

Разговорът с Атанас Вълев ще продължи в следващия пролетен „зелен“ брой на Elysium. Тогава нашите читатели ще научат повече за здравословното хранене, предимствата на киселото мляко с естествена закваска и ценни съвети за млякото в живота на хората от бизнеса.



ПАЛАЧИНКИ С КИНОА „ТРИМОНА“

Съставки:

1 чаша "Тримона" българско кисело мляко

2 яйца

100 g киноа брашно

½ чаена лъжичка морска сол

1 щипка сода за хляб

1 бучка масло

Приготовлние:

Смесете киселото мляко, яйцата и солта в блендер и разбъркайте за 10 секунди. Добавете брашното и содата за хляб. Смесете отново за 10 секунди. Загрейте и леко намажете с маслото тигана (за предпочитане използвайте тиган с незалепващо тифлоново покритие). Изсипете от сместа достатъчно, за да покриете дъното на тигана. Оставете да се пече за около 20 секунди и обърнете.  Оставете от другата страна за още 20 секунди. Поставете палачинката в голяма чиния и незабавно разстелете малко масло върху нея, за да се разтопи върху горещата повърхност. Сложете в края на палачинката малко пресни плодове и мед, навийте я и сервирайте.

Съвет: Ако искате да използвате възможно най-прясно брашно от киноа, препоръчваме ви да настържете семена и да използвате тях.

https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=DxWERptDYXw

Снимки: Архив на "Тримона"

 

Don`t just sell, educate

Atanas Valev arrived in the United States more than 20 years ago to participate in agro workshops. Nine years ago he registered his brand of yoghurt “Trimona”. In 2016 “Trimona” won the first place in the WORLD DAIRY INNOVATION AWARDS for new dairy products, competing with over 200 other manufacturers from across the country. It also reached the finals of the competition “Made in America” ​​hosted by popular star Martha Stewart. Today “Trimona”  is sold in over 700 stores across the US and this number is growing.

Why did you put the word “Bulgarian” with yoghurt.

In this enormous competition, we could have put some trendy name on it, like everyone else. But our yoghurt is Bulgarian, we have invented it, it is part of our culture. One must bet on what’s different, although it may be harder to establish on the market. The point is to succeed in telling the world our story. “Trimona” has become an ambassador for Bulgaria, through it people can learn more about the country and where the best sour milk is made and fermented into yoghurt.

Tell us about the first steps of “Trimona”?

My story is no different than that of thousands of others like me, like that of producers of tomato sauce in Italy, for example. It all starts in the kitchen, the restaurant, the garage ... I came to America with two jars of yoghurt and used the lactic culture in them to ferment new batches. I first brought the milk myself to organic grocery stores in Manhattan, I travelled for hours, those were long working days.



Teaching People - Is This the Secret of Good Marketing?

Educating while selling is the best way to promote. The creator of the product is emotionally engaged, the energy he will give, no one else can give. Between 2013 and 2015 I did over 300 promotions of 4-5 hours each. I stood in the shops and explained the product to the customers. It’s tiring, but I saw how each promotion ended with a sale. Now, I am constantly involved in symposia, conferences, forums, I meet with healthcare professionals and nutritionists, specialists in the field of healthy eating, writers. Getting to know new people, acquiring new knowledge, keeping in touch with people  - that’s the meaning of business and the basis of its successful development. We are about to begin a series of webinars which include a lot of information, facts, recipes and tips. I’m convinced that communicating with people and providing useful information is the right marketing approach.

Simply put, the network of contacts is at the heart of business development. And that is the idea of ​​creating IBA.

Undoubtedly! I fully support the idea of ​​linking Bulgarian entrepreneurship around the world. I believe the Alliance will be established on a very professional basis and it will enable us all to work better.

How will “Trimona” develop?

First of all, we have to do our job here, to establish ourselves on this large market because - as we say - we have only just scratched the surface. Having more capital, we’ll have the opportunity to start thinking of expanding. We already have inquiries from Asia, the Netherlands, France and England. We are currently producing around 40,000 litres per month, the dairy farm is in the northern part of New York City, the animals are free range and graze clean mountain grass.

The conversation with Atanas Valev will continue in the next Elysium issue in spring 2018. It has been themed the “green” issue. Our readers will learn more about healthy eating, the benefits of sour milk with a natural starter culture, as well as valuable tips from people in the dairy business.

TRIMONA QUINOA CREPES

Ingredients:

1 cup Trimona Bulgarian Yogurt

2 eggs

100 g quinoa flour

½ teaspoon sea salt

1 pinch of baking soda

1 butter stick

Preparation:

Combine yogurt, eggs, and salt in blender and mix for 10 seconds. Add flour and baking soda. Mix again for 10 seconds. Heat and lightly coat your non-stick pan using the butter stick. Pour batter just enough to cover the bottom of the pan. Cook for about 20 seconds and flip. Cook for another 20 seconds. Place crepe in a large plate and immediately spread some butter on it to melt on the hot surface. Put some fresh berries and raw honey on top, roll it up and serve.

Tip: If you want to use the freshest quinoa flour we suggest you grind your own from seeds.

Trimona Crepes Video

https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=DxWERptDYXw



Picture: Trimona Archives

Цифровите отпечатъци

Какво разкрива нашето онлайн поведение? Кой се интересува от това? Защо? Дали сме свидетели на раждането на един дигитален Биг Брадър или използваме онлайн данните, за да подобрим живота си?

Веселин Попов, директор "Бизнес развитие" на Психометричния Център на Cambridge University (мултидисциплинарен изследователски институт, специализиран в онлайн поведението и психологическата оценка, и анализа на Big Data), дискутира горещата тема за употребите и злоупотребите с информацията, която даваме за себе си в социалните мрежи.

Работата на този млад човек е толкова интересна, че звучи като научната фантастика. Но технологиите вече изпреварват въображението. Това, което до вчера беше сюжет на филм, днес е реалност. От активностите ни в мрежата Веселин Попов и колегите му от Cambridge могат да научат много за нас.

АК: Възможно ли е да се злоупотреби с информацията, която даваме за себе си в социалните мрежи?

ВП: Напълно е възможно и, за съжаление, ежедневно наблюдаваме такива примери. Разкритията на Едуард Сноудън само открехнаха завесата на масовото наблюдение в САЩ и Европа. Неотдавнашните разследвания на намесата на Русия в изборите в САЩ и таргетираната пропаганда на Брекзит ни напомнят, че пълната истина все още не е излязла наяве. Може да се твърди също така, че "злоупотреба" и "легитимна бизнес цел" са гъвкави и размити понятия и зависят от фирмените практики, конкретните регулации и мнението на клиента.



АК: Миналата година се заговори, че Доналд Тръмп е спечелил изборите, благодарение на методиката, разработена от центъра в Кеймбридж за анализ на дигиталното потребителско поведение, макар и без ваше знание и позволение. Същият анализ е използван и за кампанията Брекзит. Някои биха го нарекли откровена манипулация. Смятате ли, че това е честна игра? Къде е границата на личното ни пространство?



ВП: Фирмата Cambridge Analytica няма нищо общо с Университета Кеймбридж. Тя е собственост на Британската фирма SCL Elections и е финансирана от Американския милиардер Robert Mercer. Тук става въпрос за дигитална агенция, която, виждайки нашите публикации в Proceedings of the National Academy of Sciences през Март 2013, решава да разработи подобна база данни и психологични прогнози от Facebook. Това го постига, според техния CEO, чрез купуването на данни от дата брокери. Според мен, въобще не е честна игра. Но да не забравяме, че Cambridge Analytica работят не само за Тръмп, а и за най-обикновени финансови и медийни компании и работодателски агенции (под проект наречен CA-Commercial). Явно е, че печелят от общественото внимание. Смятам, че в момента границата на личното пространство няма влияние над работата им.

Цифровите отпечатъци, които ние, като потребители в интернет, оставяме, представляват огромна база данни. Маркетингът ги използва, за да персонализира рекламите според интересите ни. За какво друго могат да се използват тези цифрови отпечатъци? Как дигиталният свят променя хората? С какво се занимава Психометричният център на университета в Кеймбридж? Доколко можем да вярваме на дигиталния профил на някого и дали Веселин самият има профил във Фейсбук? Отговорите на тези въпроси и много други прочетете в пълното интервю на Ана Клисарска с Веселин Попов в следващия печатен брой на ЕLYSIUM Business Magazine.

Корица: ©Tomas Marek/123RF.COM. Снимка 1: личен архив. Снимка 2: ©Andriy Popov/123RF.COM

Our digital footprints

What does our online behaviour reveal? Who is interested in it and why? Are we witnessing the birth of a digital Big Brother? Will the ever growing pool of online data help improve our lives?

Vesselin Popov, Director of Business Development at Cambridge University’s Psychometric Centre (a multidisciplinary research institute specialising in online behaviour, psychological assessment, and Big Data analysis), discusses the hot topic of use and abuse of personal data collected online.

Vesselin Popov and his colleagues from Cambridge can learn a lot about us from our online activities. With current technologies well ahead of our imagination, the work of the Vesselin's team sounds like science fiction.

AK: Is it possible to abuse the personal information that we provide freely online?

VP: It is absolutely possible and, regrettably, we see it every day. The Snowden revelations were only the beginning of public awareness of the scale of mass surveillance already in place in the United States and Europe. Recent investigations of Russia's alleged meddling in USA’s elections and the targeted Brexit propaganda remind us that the whole truth has not yet been revealed. It can also be argued that "misuse" and "legitimate business purpose" are tricks and terms used very loosely, depending on particular business practices, specific regulations and people’s own opinion.



AK: Speculations begun last year that Donald Trump had won the US elections thanks to the method developed by the Cambridge Centre for the Analysis of Digital Consumer Behaviour, without your knowledge and permission. It is claimed that the same method was used for the Brexit campaign. Some would call it a straight manipulation. Do you agree that this is fair game? Where lay the boundaries of our personal space in your opinion?



VP: First of all, Cambridge Analytica has nothing to do with the University of Cambridge. It is a subsidiary of the British firm SCL Elections and it’s funded by the American billionaire Robert Mercer. We’re talking about a digital agency, which, after seeing our publications in Proceedings of the National Academy of Sciences journal in March 2013, had decided to develop a similar database and psychological forecasts models from data gathered on Facebook. According to the agency’s CEO, they’ve achieved it by buying data from data brokers. I don’t think it’s fair game at all. However, let's not forget that Cambridge Analytica works not only for Trump but also for conventional financial and media companies and employers' agencies (within a project called CA-Commercial). It is clear that they are gaining from all the public attention. I believe that at present the concept of personal boundaries has no impact on their work.

The digital footprints that we constantly leave online form an enormous depository of data. It is now used routinely by advertisers to send personalised ads according to users’ interests.

What else can our digital footprints be used for? How is the digital world changing people? What are the key purpose and main functions of the Psychometric Centre of the University of Cambridge? How much can we trust the digital profile of someone and does Vesselin himself have a Facebook account? You can find the answers to these questions and more in the full interview of Ana Klissarska with Vesselin Popov in the next print issue of ELYSIUM Business Magazine, coming out later this spring.

Cover: ©Andriy Popov/123RF.COM. 1st picture: personal archive. 2nd picture: ©Tomas Marek/123RF.COM

The outsourcing in Bulgaria - an alternative for young people

With the continous development of communication technologies, it is no longer a problem to build information bridges between countries around the world. This removes barriers and gives the chance to international companies to be innovative and flexible. In recent years, Bulgaria has become an excellent opportunity for many companies whose activities are related to outsourcing and call center support. But what exactly is this relatively new business for Bulgaria and why is it so popular among our young compatriots, mostly students or graduated philologists?

The business model of outsourcing has begun to develop in Bulgaria in 2006. The shortest explanation is: transferring the internal functions of an company to an external executant. In Bulgaria, the contract for such activity is applied by Art. 9 of the CPA,while the client and the supplier sign also an agreement defining the respective transferred services.

In their quest to be more competitive, many companies maintain online or call-to-call centers for customer service. These are offices whose primary role is to serve as a customer information center for a company.

Countries like Romania and Bulgaria attract these companies with young and educated people who speak foreign languages, but have a limited prosperous career development perspective. Other factors for selecting Eastern European countries to practice outsourcing are the relatively new and fast internet connections as well as the relatively low rental rates and maintenance of office space to accommodate call centers. Today there are more than twenty co-centers in Bulgaria. Some of the most famous companies are HP, Sofica Group, SiTEL, Regio Com. Outsourcing businesses are in the areas of technology services, online shopping platforms, and more.

Bulgaria's role in the outsourcing business can best be illustrated by short references from existing statistics:

«Bulgaria is at ninth place according to Global Services Location Index for 2014 of the analyst company A.T. Kearney and is the only European country in the Top 10. "

"In 2015, Bulgaria ranks 3rd as the most attractive outsourcing location in the Business Process Outsourcing Index (BPO) and the Shared Service Location Index of Cushman & Wakefield's global consulting company. »

"24,000 professionals are hired in the outsourcing industry, by 2018 this number is expected to increase to 60,000."

«Bulgaria is the first in Europe by certified IT specialists per capita. »

The initial cash remuneration of the outsourcing staff varies between 800 and 1300 BGN depending on the skills and abilities of the employee. These amounts are on average 15 to 20% higher than the remuneration of similar companies in the world. In addition, many companies also offer good health insurance plans as well as bonuses such as food vouchers, transportation from and to the workplace and much more. Although these figures and bonuses are better than almost all other starting conditions for work in Bulgaria, there are some issues that stop job seekers from looking for call center opportunities. Many of these companies do not offer the prospect of growth in the hierarchy and most of them have mandatory night shifts.

Because of these and a number of other requirements and drawbacks, the average length of service for a call center employee is two years. But this figure also depends on the fact that a large percentage of workers are student and their motivations to work in such companies are flexible working hours, additional income and the ability to practice language skills. There are, of course, many outsourcing companies that can boast with long-time employees. Most of them occupy positions as supervisors or team leaders and their salaries reach and even exceed BGN 2,000, depending on the employer.

It seems that outsourcing will continue to develop in Bulgaria and will offer even more attractive jobs. Objectively, for the time being, this is the best choice for our young compatriots who have chosen to stay in Bulgaria and search for a decent remuneration and health insurance in line with their skills and abilities. The Outsourcing Association's forecast in Bulgaria predicts up to 20% annual growth in the market in the next three to five years. According to latest data, 6% of the country's GDP is generated by the outsourcing industry. Only time will show whether the future of our country will be similar to the one of Thailand or the Philippines where outsourcing makes most of the national economy.

Аутсорсингът в България – алтернатива за младежта

С постоянното развитие на технологиите в сферата на комуникациите, вече не е проблем да се изграждат информационни мостове между държавите в целия свят. Това сваля бариерите и създава нови възможности пред международните фирми за иновативност и гъвкавост. В последните години България се превърна в отлична възможност за много компании, чиято дейност е свързана с аутсорсинг и поддръжка на кол центрове.  Но какво точно представлява този сравнително нов за България бизнес и защо е толкова популярен сред младите ни сънародници, най-вече учащи или скоро завършили филолози?
Като бизнес аутсорсинът започва да се развива в България от 2006 г. насам. Най-краткото обяснение е: прехвърляне на вътрешните функции на дадена фирма на външни изпълнители. В България договорът за подобна дейност се прилага на основание чл. 9 от ЗЗД, а клиентът и доставчикът подписват споразумение, с което се определят съответните трансферирани услуги.

В стремежа си да са по-атрактивни конкурентно, много фирми поддържат онлайн или телефонни кол центрове в услуга на потребителя. Това са офиси, чиято основна роля е да служат като информационен център за клиентите на дадена компания. Страни като Румъния и България привличат тези компании с наличието на млади и образовани хора, владеещи чужди езици, но с ограничена перспектива за кариерно развитие, предоставящо добро парично заплащане. Други фактори за избиране на страни от Източна Европа за практикуване на аутсорсингс, са сравнително новата и бърза интернет връзка в тези страни, както и сравнително ниските цени за наем и поддържане на офис пространства, в които да се помещават централите за приемане на обаждания. Днес на територията на България има над двадесет офиса тип „кол цетрове”. Едни от най-известните компании са HP, Софика Груп, SiTEL, Регио Ком. Бизнесите, практикуващи аутсорсинг се в областите на технологичните услуги, платформите за онлайн пазаруване и др.
Мястото на България в света на аутсорсинга най-точно може да бъде илюстрирано чрез кратки извадки от съществуващи статистически данни:
България е на девето място според Global Services Location Index за 2014 г. на анализаторската компания A.T. Kearney и е единствената европейска държава в Топ 10. 
През 2015 г. България се нарежда на 3-то място като най-привлекателна аутсорсинг локация в индекса според Business Process Outsourcing (BPO) и Shared Service Location Index на глобалната консултантска компания Cushman & Wakefield. »
« 24 000 професионалисти са наети в аутсорсинг индустрията, до 2018 г. се очаква този брой да се увеличи до 60 000. »
« България е на първо място в Европа по сертифицирани IT специалисти на глава от населението. »
Пъвоначалното парично възнаграждение на кадрите в аутсорсинг индустрията варира между 800 и 1300 лв. в зависимост от качествата и уменията на наетия служител. Тези суми са средно с 15 до 20 % по-високи от възнаграждението на подобни компании от сектора в света. В допълнение, много от фирмите предлагат също и коректни здравноосигурителни планове, както и бонуси като ваучери за храна, осигурен транспорт от и до работното място и др. Макар тези цифри и бонуси да се конкурират с почти всички останали стартови условия за работа в България, има и някои особености, които спират кандидатите за работа да търсят възможности в кол център. Много от тези компании не предлагат перспектива за израстване в йерархията, а в повечето има и наличие на задължителни нощни смени. Поради тези и редица други изисквания и недостатъци, средният стаж на един служител в офис тип „кол център” е две години. Но тази цифра също е в зависимост от факта, че голям процент от работниците са студенти, а мотивите им за работа в подобни фирми са гъвкавото работно време, допълнителен доход и възможност за практикуване на езикови умения. Разбира се, съществуват и много компании в сферата на аутсорсинга, които могат да се похвалят с дългогодишни служители. Повечето от тях заемат длъжности като супервайзъри или екипни лидери, а заплатите им достигат и подминават 2000 лв. в зависимост от работодателя.

По всичко личи, че аутсорсинга ще продължи да се развива в България и ще предлага все по-атрактивни работни места. Обективно погледнато, за момента това е най-добрият избор за младите ни сънародници, които са избрали да останат да живеят в България, да получават достойно възнаграждение и здравно осигуряване, съответстващо на качествата и уменията им. Прогнозата на Асоциацията по Аутсорсинг в България предвижда с до 20% годишен ръст на пазара в следващите три до пет години. По последни данни, 6 % от БВП на страната се генерира от аутсорсинг индустрията. Само времето ще покаже дали бъдещето на държавата ни ще бъде като това на Тайланд или Филипините, където аутсорсингът заема голяма част от националната икономика.