Hennessy – нещо повече от коняк

Франция. 1745 г. Ирландският капитан на кораб, Ричард Хенеси, офицер от флотата на френския крал Луи 15-ти, открива региона Шарант и град Коняк по време на битка. Запленен от това красиво кътче от Франция, след 20 години, през 1765 г., създава на същото място компанията Hennessy. Няколко години по-късно той споделя, че благодарение на познанствата на неговото семейство и на всички контакти създадени по време на пътешествията му по света, конякът Hennessy достига много бързо до стотици точки по света. Мощта и значимостта на мрежата от контакти - оценена още преди 3 века.

[gallery ids="378,424" type="rectangular"]

Фактите говорят сами. За кратко време Hennessy става доставчик на коняк на аристократични и кралски домове в Европа, включително френския крал, руския Цар Александър I, английския крал Джордж IV и т.н. Първите количества коняк за САЩ заминават през 1794 г., в последствие напитката стига до Индия, Русия, Южна Америка, Австралия, Китай, Япония... През 1860 г. една четвърт от коняците по света носят името Hennessy, през 1865 г. конякът на Ричард Хенеси е вече на всички континенти. През 1813 г. синът на Ричард - Джеймс, дава името на компанията, което тя носи и днес: Jas Hennessy & Co. От 1765 г. до днес осем поколения на семейството се редуват, за да пазят и развиват марката, стабилното качество и престижа на алкохолната напитка. За да осигури своята устойчивост, през 1971 г. Hennessy се обединява с Moët & Chandon, поставяйки начало на групата Moët Hennessy. Именно това довежда до мащабно развитие и удвояване на продажбите през следващите 15 години. През 1987 г., групата влиза в алианс с Louis Vuitton, което слага началото на LVMH – най-значимата френска група на лукса.

Зад тази история обаче се крият многогодишни традиции, труд на много хора, цели семейства и страст към запазване на най-високо ниво в качеството на напитката. Това може да се проследи „на живо“, ако се посети централата на Hennessy в гр. Коняк – единственото място в света, където се произвежда конякът. За посетителите се организират визити в избите и музея на Hennessy - пространство съчетаващо минало и бъдеще. Организирано в най-старите изби на компанията, където дървени греди по тавана и почернели стени свидетелстват за дългите години на съществуване, това пространство предлага интерактивна разходка в историята на компанията, както и информация за целия процес, който довежда до ухаещата кехлибарена напитка. Гостите на Hennessy преминават и през малка галерия за съвременно изкуство, както и през елегантен бутик. Визитата в Hennessy завършва с професионална дегустация, която довършва магията на един свят, в който властват традиции от три столетия... И без съмнение – преживяваш шок, откривайки за какви детайли става въпрос.

Кредит: Димитрий Родионов

Конякът изминава дълъг път от лозата до потребителя. За производството му се използва само бяло грозде сорт Юни Блан – ароматно и специално адаптирано за дестилацията. За да подсигури изключителността на своите аромати, Hennessy отглежда грозде в четири защитени и контролирани региона: Grande Champagne, Petite Champagne, Borderies et Fins Bois. 600 хектара лозя, за които се грижат над 2500 лозари. След двойна дестилация в медни съдове, до голяма степен идентични с първите от преди три века, конякът се съхранява в дъбови бъчви. И то не какви да е! И до днес те се изработват на ръка и техният майстор е един от най-почитаните работници в компанията. Самият той от семейство, което прави това повече от сто години. Майсторът лично избира сред двувековните дъбове кое дърво да се отсече -  предимно във френската гора Тронсе, засята за нуждите на флотата на Луи 14-ти. Разбира се, компанията засажда нови дървета за всяко отсечено. Талпите от тези дъбове съхнат три години. След което дъските се дялкат на ръка и се стягат с металните обръчи на ръка... Целият процес е точно така, както се е правил векове назад. Няма машини, няма модерни технологии. Въжета от специална материя обвиват бъчвите – ако има паразити, които могат да нападнат бъчвите, първо ще се появят по тези въжета. В избите с бъчвите уханието на коняк е достатъчно, за да се омаеш – не е нужно дори да пиеш.

[gallery ids="382,383" type="rectangular"]

Над 300 000 барела коняк са резервите на Hennessy. Всяка година от април до септември, всеки ден точно в 11 ч. комитет от седем дегустатори прави тест на всяка реколта, която зрее в дъбовите бъчви. Решава се с коя какво е необходимо да се направи. Тези, на които се спира зреенето, отиват в дамаджани – стъклени, облечени с плетена ракита, за да не прониква светлина, която може да увреди напитката. Най-старите дамаджани съхраняват коняк от 1800 година. Това е златото на Hennessy, то се държи под ключ.

[gallery ids="387,388" type="rectangular"]

Мастърите на дегустаторската група са наследникът на Hennessy (в момента седмо поколение, през юни 2018 г. ще предаде щафетата на своя племенник – осмо поколение Hennessy) и Ян Фийу – отговорен за развитието и стареенето на напитката. Шест генерации от неговото семейство, още от 1802 г., имат най-отговорната задача  - да съхранят стила, вкуса и качеството на продукцията. Това са и хората, които правят т.нар. асамблаж (смесване). Във времето реколтите се променят като вкус. Уникалната задача е да се направи такъв примес на различните по възраст напитки, че да се постигне винаги един и същ вкус и качество на всеки бленд: VS (Very Special), XO (eXtra Old), Hennessy Paradis в известната бутилка-гарафа Х.О, Paradis Impérial (коняк съставен от резерви от 19 век), Richard Hennessy – на името на своя създател, събрал 250 годишни знания и поставен в кристални бутилки-гарафи, всяка със собствен номер и цена от над 3000 евро.

[gallery ids="420,421,419,393" type="square" columns="2"]

Абсолютен лидер в търговията с коняк, днес Hennessy се продава в над 130 държави по целия свят. Годишно над 50 милиона бутилки достигат различни кътчета на планетата и омайват с аромата на напитката в тях. По статистика на компанията, поради спецификата на продукта и производството, всяка година в пространството се изпаряват почти шест милиона бутилки коняк... Каква загуба за ценителите на кехлибареното съкровище. Но това е рискът за запазване на качеството. Традициите го повеляват.

Текст и снимки: Анета Недялкова

Снимка корица: Юлия Белусова