Посетете Шверин в Германия. Задължително. Спретнато, прекрасно градче, което някак си се е промъкнало между всичката вода наоколо. Ако вземете една карта и я погледнете, ще забележите неизбежно, че тук има толкова много езера, че не можете да ги преброите. А замъкът на Шверин е наистина красив. Съвсем като приказен. И е заобиколен от езеро (разбира се). Тук все още не се е раззеленило, така че не е така впечатляващо, както би било, ако е зелено, но дори и сега градините на замъка са прекрасни. Целият център на града също е много хубав, със стари сгради от 18 и 19 век. А в края на деня, когато седнахме край едно от многото езера да се припичаме и да пийнем по нещо, слушахме на живо класическа музика...
Един уикенд ще е достатъчен да разгледате Шверин, така че не го пропускайте. А когато дойдете, елате в Hotel am Hauptbahnhof. Не е най-луксозният в града, случайно попаднахме в него, обаче това е вашият хотел. Стопаните са българи. От Велико Търново. Дошли са в Шверин преди 9 години, продали каквото могли в България, взели две ипотеки и купили леко порутен бивш хотел. Да не навлизам в подробности, но Светла и Деян, ей така, от нулата, без дори да знаят езика в началото, са направили чудесно, гостоприемно място. Ние дори не знаехме, че българи държат хотела, докато самата Светла не ни посрещна на български. И от там голяма приказка си отворихме. Чудесно семейство, което с много хъс, отношение и работа, успява да изгради бизнес и да го развива, да даде шанс на децата си да реализират мечтите си и да запази една непринудена сърдечност и гостоприемство, които грабват.
В ресторанта се сервира българска кухня, при това приготвена като у дома, звучи българска фолклорна музика и се прожектират прекрасни снимки от България. А в хотела продават също българска козметика на базата на рози.
На обяд ни почерпиха със сливовица, на вечеря ни почерпиха с тиквеник и домашна торта. Но не затова толкова харесах мястото и хората, които са го направили такова. А защото точно такива сънародници ме карат да се чувствам добре като българка. Сънародници, които доказват, че може.
И да виждам такива успели българи ми е огромна радост, която искам непременно да споделя. Тези хора са опитали да направят успешен бизнес в България преди да дойдат тук. С ресторант, обаче не се е получило. А тук е станало, и то в доста по-мащабен вариант. Без никакъв опит, познания за средата и дори базисни знания на езика.
Днес това семейство говори чудесен немски, продължава да работи упорито, крои планове в една предвидима среда, дава работа и на други хора и е пренесло националния ни колорит в сърцето на един туристически немски град. И ми се иска, толкова ми се иска, такова да е лицето на България извън родината. И ми се иска всички емигранти, които започват някъде отначало и им е трудно, и са оставили зад гърба си сигурността и познатото, за да се доказват от под нулата някъде, които осъзнават болезнено, че всяко такова начало изисква да се откажеш от много неща (поне за някакъв период), да рискуваш, да нямаш подкрепа и т.н., да могат да прочетат за сем. Иванови в Шверин. И това да им даде кураж и сили, за да повярват, че всичко си зависи от тях и че нямат извинение да не си вярват. Не ако, а когато дойдете до Шверин, задължително посетете сем. Иванови, дори и само, за да си поговорите с тях. А следващият път, когато понечите да се откажете, понеже не знам си какво си, дано се сетите, че всеки провал си го причиняваме сами. Той се случва първо в главите ни. Както и всеки успех.
Снимки: Радина Ралчева
No comments
Post a Comment